Един на всеки четирима възрастни в САЩ се страхува, че има недиагностицирано ADHD – на български се превежда като Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието. Тази „самодиагноза“ е погрешна в повечето случаи. Кое кара хората да се заблуждават за състоянието си?
Стресът е чест спътник във всекидневието ни. Така много хора се разсейват лесно, неспокойни са и понякога малко хаотични. За някои възрастни тези черти вече са сигнал за възможна диагноза: ADHD. Дълго време това разстройство се смяташе за „детска болест“, която с времето се израства.
ADHD не винаги изчезва с възрастта
Днес вече знаем, че Синдромът на хиперактивност често продължава и в зряла възраст. Всичко по-често се възприема не като болест, а като форма на невроразнообразие – своеобразен начин, по който функционира мозъкът.
Много възрастни с ADHD са се научили да компенсират своите особености – или дори да ги използват в своята полза. Изследванията показват, че освен предизвикателства, ADHD може да бъде свързано и с положителни качества. Например, хората с това разстройство често са психически гъвкави, креативни и изключително фокусирани, когато нещо ги ентусиазира.
25 процента се страхуват, че имат Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието
Проучване в САЩ показва, че всеки четирима (25%) възрастни се страхува, че може да страда от ADHD. Това схващане е особено разпространено сред по-младите възрастни. Експерти обаче смятат, че действителният процент е едва 4,4% сред хората на възраст между 18 и 44 години.
Изследването, в което участват 1000 възрастни, е поръчано от учени от Медицинския център „Wexner“ и Медицинския колеж на Държавния университет на Охайо.
Неправилна самодиагноза, неправилно лечение?
Експертите по психично здраве са обезпокоени от факта, че едва 13% от анкетираните са споделили своите застрашения с лекар. Опасената им са, че неправилната самодиагноза може да доведе до неправилно самолечение.
„Тревожност, депресия и ADHD – всички те могат да имат сходни симптоми. Но неправилното лечение може да влоши състоянието на пациента, вместо да му даде коментар“, Джъстин Бартериан, психолог от Държавния университет в Охайо.
Интернет влияе много за грешната самопреценка
Цифрите от това търсене не могат лесно да се приложат за Европа. Но и тук интернет тестовете могат да доведат до погрешни самодиагностики, ако не са потвърдени от специалист. В социалните мрежи като TikTok има популярни видеоклипове, които поставят диагнозата ADHD само по пет критерия.
„Ако гледате видео в социалните мрежи и решите, че може да имате симптоми на ADHD, препоръчвам да се обърнете към психолог, психиатър или лекар за професионална оценка“, съветва Бартериан.
Въпреки това, записването на час при специалист не е лесно. Поставянето на диагноза изисква задълбочени консултации с пациента. По възможност се събира и информация от детските години, а разговорите със родителите могат да помогнат за припомняне на характерното поведение от детството.
„Сега има добра осведоменост за това като ADHD засягане и зряла възраст“, коментира Бартериан. Освен това, разстройството има и генетичен компонент и често се среща в семействата. Много възрастни осъзнават, че страдат от симптомите на ADHD, едва когато тези деца получат тази диагноза.“
Диагнозата на децата им отваря очите
„Сега има по-голяма осведоменост за това как разстройството може да засегне и зряла възраст“, казва Бартериан. Освен това ADHD има и генетичен компонент, така че се среща по-често в семействата. Много възрастни разбират, че също страдат от съответни симптоми едва след като децата им са били диагностицирани.“
Автор Ина Димитрова
Снимка: АОК