Вероятно сте чували за някои от най-известните жени в историята. От Емелин Панкхърст, която ръководи суфражетското движение, до Флорънс Найтингейл, която поставя основите на съвременната медицинска сестринска грижа – има множество вдъхновяващи истории. Но какво да кажем за по-малко известните жени, които са постигнали изключителни неща през годините?
Знаехте ли, че сред първите компютърни програмисти в света е била жена? Или че именно жена е създала материала за бронежилетки, използван в защита на войници и полицаи по цял свят? Прочетете, за да откриете още вдъхновяващи факти за малко познатите героини на историята.
Мари де Гурни се бори за правата и образованието на жените
По времето на френската писателка Мари дьо Гурне (1565–1645) темата за равенството между половете била силно табу. Повечето хора смятали, че мъжете и жените не са равнопоставени – било по интелект, било по морал.
Но Мари дьо Гурне се осмелила да постави този въпрос в центъра на своето творчество. Тя оспорила установените вярвания, като защитава идеята, че мъжете и жените имат еднакви умствени и морални способности.
Освен това се застъпвала за правото на жените на образование, вярвайки, че то е ключът към тяхното личностно израстване и независимост.
Инге Леман откри вътрешното ядро на Земята
Инге Леман (1888–1993) анализирала данни за земетресенията и техните сеизмични вълни. След земетресение в Нова Зеландия през 1929 г. тя забелязала нещо любопитно – вълните се държали по начин, който не съответствал на тогавашното разбиране за структурата на Земята.
Това я довело до революционно откритие: освен външното течно ядро, Земята има и плътно вътрешно ядро. Тази теория била потвърдена през 70-те години на ХХ век, а границата между вътрешното и външното ядро днес е известна като „прекъсването на Леман“.
Мери Мозер и Анжелика Кауфман основават световноизвестна художествена институция.
През 1768 г. художничките Анжелика Кауфман (1744–1819) и Мери Мозер (1741–1807) се присъединили към 22 мъже при подписването на петиция до крал Джордж III.
Те поискали създаването на Кралската академия – институция, която и до днес е символ на художественото образование във Великобритания.
Макар да били сред основателите, правилата на епохата не им позволявали да участват в срещите и управлението на академията.
Въпреки това те намерили начин да влияят върху важни решения. Например, успели да лобират за премахването на една картина, която Кауфман намирала за обидна.
Стефани Кволек изобретява материал, по-здрав от стомана
Стефани Кволек (1923–2014) била полско-американска химичка, която през 1965 г. създала материал, оказал се по-здрав от стоманата – Кевлар.
Днес Кевларът намира приложение в бронежилетки, самолети, автомобилната индустрия и дори в медицината.
През 2003 г. Кволек била включена в Националната зала на славата на жените, но въпреки това нейното име остава сравнително непознато.
А замисляли ли сте се колко животи е спасило нейното откритие?
Грейс Хопър – пионер на компютърното програмиране
Грейс Хопър (1906–1992) служила в американските военни и работила в Харвардския университет, където била част от екипа, създал първия електромеханичен компютър в САЩ – „Марк I“.
Тя написала ръководството за работа с този компютър – документ от цели 561 страници!
Въпреки че имала огромен принос в компютърните науки, Хопър трябвало да напусне Харвард през 1949 г., тъй като университетът не предлагал постоянни позиции за жени.
По-късно тя започнала да популяризира използването на програмни езици, базирани на думи, което направило компютърното програмиране достъпно за повече хора.
Принцеса Хутулун – жената войн, която никой не можеше да победи
Принцеса Хутулун (1260–1306) била правнучка на Чингис Хан и се отличавала със своите умения в конна езда, стрелба с лък и борба.
Израснала сред 14 братя и често се състезавала с мъжете, като побеждавала всички. В някои предания се казва, че спечелила хиляди коне, надвивайки противниците си в двубои.
Тя се сражавала рамо до рамо с баща си Кайду хан, защитавайки земите на Монголската империя.
Юнис Картър осъди един от най-известните гангстери в Ню Йорк
Юнис Картър била първата чернокожа жена, назначена за помощник-окръжен прокурор в Ню Йорк.
По време на съдебните дела срещу известния гангстер Чарлз „Лъки“ Лучано (1899–1970) тя забелязала несъответствия в показанията на свидетелите.
Нейната находчивост довела до разобличаването на престъпната мрежа на Лучано и неговото осъждане – нещо, което мнозина преди нея не успели да постигнат.
Франческа Какини е първата жена, която написа опера
Роден в Италия в Джулио Какини (1587-1641), известен италиански музикален композитор, Франческа Какини е една от малкото жени, която пише музика по това време. Франческа Какини написа музика, която да се изпълнява в Кралските кортове, театъра и други развлекателни събития.
Нейната опера от 1625 г. Освобождението на Руглиеро от остров Алкана е първата, написана от жена. Днес тази опера е единственото оцеляло парче от сценичната продукция, написано от Франческа Какини.
Мери Принс беше първата чернокожа жена, която пише за опита си като роб
Публикувана през 1831 г., „Историята на Мери Принс, западноиндийска робиня, разказана от самата нея“ описва живота на Мери Принс (1788–1833) като робиня. Книгата предизвика множество спорове по онова време, тъй като робството във Великобритания все още беше законно, а Законът за премахване на робството влезе в сила три години по-късно.
Мери Принс пое огромен риск, за да разкаже своята история. Нейната автобиография доведе до две съдебни дела за клевета, включително срещу нейния редактор. Тя свидетелства в съда, където бе потвърдено, че е претърпяла физически злоупотреби по време на робството си.
Катарин Блоджет постигна огромни успехи във физиката
През 1926 г. Катарин Блоджет (1898–1979) стана първата жена, получила докторска степен по физика от престижния Кеймбриджки университет. Тя беше удостоена с медала „Гарван“ на Американското химическо дружество, като стана първата индустриална ученка, получила тази награда.
Блоджет е призната за работата си върху антиотразяващите покрития за стъкло. Нейното откритие доведе до съвременните нерефлектиращи покрития, използвани в обективи на камери, автомобилни предни стъкла и очила.
Летития Гиър измисли новаторски медицински продукт
Спринцовката с една ръка, която днес е широко използвана от медицинските специалисти, беше патентована от Летития Геър (1852–1935) през 1899 г. Макар че спринцовките съществуват от векове, нейният дизайн позволяваше по-лесно използване с една ръка.
Това изобретение не само направи медицинските процедури по-удобни, но и позволи на пациентите да се обслужват сами, без нужда от асистент. Въпреки значимостта на нейното откритие, името на Летития Геър често остава извън учебниците по история.
Хана Снел наруши традицията, като се присъедини към британските военни
По онова време на жените не беше позволено да се присъединяват към британските военни, но Хана Снел (1723–1792) не се съобрази с този закон. Под името Джеймс Грей тя се записва в Кралските морски пехотинци.
Тя преминава през опасни морски мисии и сражения в Индия, а според някои източници е била тежко ранена в битка. При завръщането си в Англия разкрива истинската си самоличност. През 1750 г. нейната служба е призната и тя получава доживотна военна пенсия.
Мери Анинг е един от най-големите палеонтолози в историята
През 1820 г. Мери Анинг (1799–1847) поема семейния бизнес с фосили и по-късно става водещ експерт в тази област. Тя открива първите вкаменелости на плезиозавър и ихтиозавър във Великобритания.
Въпреки че учените уважават нейните знания и открития, те се съмняват, че жена – особено такава с нисък социален статус – може да направи толкова значими научни пробиви. Днес много от нейните находки се съхраняват в музеи, но приносът й рядко получава заслуженото признание.
Жените винаги са били новатори, учени, писатели и борци за промяна. Те са поемали рискове, нарушавали бариери и допринасяли за развитието на света, в който живеем.
Но въпреки огромния си принос към науката, технологиите, изкуството и обществото, имената на много от тези героини остават малко познати. Днес имаме отговорността да разказваме техните истории и да признаем значимостта на тяхната работа.
Редактор Ина Димитрова