Преди няколко години преживях един от най-трудните периоди в живота си. Баща ми беше сериозно болен и близо до края, бракът ми се разпадаше, а аз се готвех за Бостънския маратон.
Емоционалното и физическо напрежение бяха огромни. В крайна сметка получих контузия и така и не стигнах до стартовата линия.
Истината е, че телата ни не правят разлика между различните видове стрес. Те възприемат както физическото натоварване, така и емоционалните турбуленции по един и същи начин. Когато натрупваме прекомерно напрежение от различни източници, идва момент, в който системата просто не издържа.
Медицинският термин за това е алостатично претоварване. „Алостаза“ означава способността на организма да се адаптира към стрес, но когато натоварването стане прекалено, тази адаптация води до вреда. Все повече научни данни сочат, че хроничното алостатично претоварване може да увеличи риска от сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, депресия, тревожност и дори по-кратка продължителност на живота.
Проучвания дори показват, че колежански футболисти са по-склонни да получат травми по време на финални изпити – периоди на повишен психически стрес.
Нищо чудно, че се контузих.
Всъщност повечето от нас живеем в състояние на постоянно натрупване на стрес – алостатично натоварване. Телата и умовете ни могат да понасят много, но когато източниците на стрес станат прекомерни или продължителни, преминаваме в състояние на претоварване. С течение на времето това започва да си казва думата – дали като физическа болка, дали като психически срив.
„Помислете за тялото си като за кола“, казва д-р Натали К. Датило, клиничен психолог от Бостън. „Колкото повече я използвате без поддръжка, толкова по-бързо се износва. Ако я занемарите, просто се разваля.“
Алостатичното претоварване може да се прояви по различни начини – болки и напрежение в мускулите, стомашни проблеми, по-чести настинки, травми. Но и психиката страда – трудно заспиване, повишена раздразнителност, тревожност или депресивни епизоди. Понякога симптомите са едновременно физически и емоционални.
Как можем да разберем, че страдаме от алостатично претоварване? Според психолога д-р Дженифър Драгонет от Калифорния, това не е официална диагноза според DSM (Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства). Тоест, често остава незабелязано или се „маскира“ като тревожност, депресия или комбинация от двете. „Нямаме хапче за това“, казва тя. „То просто се натрупва и започва да ни изтощава отвътре.“
Редактор Ина Димитрова