Имунната система е като полицията на нашето тяло – тя непрекъснато „патрулира“, за да открива и неутрализира всичко, което може да ни разболее.
Но за да работи ефективно, тя има нужда от подкрепа. Ако се питате дали наистина можем да „подсилваме“ имунитета си и как става това, четете нататък.
В тази статия ще разгледаме как функционира имунната система, кои са основните ѝ части, как да я поддържаме здрава и какво се случва, когато започне да реагира прекомерно.
Какво представлява имунната система?
Имунната система е защитната мрежа на организма, съставена от органи, клетки и молекули. Основната ѝ роля е да ни предпазва от всичко, което може да ни разболее.
Най-важните „бойци“ в нея са белите кръвни клетки. Подобно на различни звена в полицията, всяка група от тези клетки има специализирана задача: едни атакуват бактерии, други – вируси, а трети унищожават паразити.
Тези клетки обикновено циркулират в кръвта и лимфната система, но могат бързо да се придвижат и до заразените тъкани, за да се справят с нашествениците.
Основните части на имунната система
- Костен мозък – „фабриката“ за производство на кръвни клетки, включително белите кръвни клетки.
- Далак – филтрира кръвта, премахва инфекциозни агенти и е допълнително място за образуване на защитни клетки.
- Тимус – мястото, където определени клетки узряват и стават готови за „бой“.
Освен клетки и органи, имунната система използва и различни молекули – антитела, цитокини и протеини. Някои от тях маркират чуждите нашественици, за да бъдат по-лесно унищожени, а други директно ги неутрализират.
Можем ли наистина да засилим имунната система?
Истината е, че няма един магически начин да „подсилите“ имунитета си – той е изключително сложна система. Това, което можем да направим, е да поддържаме тялото си в добра форма.
Представете си имунната система като армия. Не е достатъчно просто да имате войници – те трябва да са добре хранени и снабдени с правилните инструменти.
Как да подпомогнем имунитета:
- Хранене – балансирана диета с плодове, зеленчуци и качествени протеини.
- Сън – достатъчно и пълноценен.
- Физическа активност – редовното движение стимулира защитните сили.
- Управление на стреса – хроничният стрес отслабва имунната система.
- Избягване на вредни навици – тютюнопушене и прекомерен алкохол.
Как ваксините помагат на имунитета
Ваксините са друг ключов инструмент за укрепване на защитите. Те „обучават“ имунната система, като я излагат на безвредна форма на патоген или негов компонент. Така тялото се научава да го разпознава и изгражда защита, за да реагира бързо при реална среща с инфекцията.
Как работи имунната система?
Имунните отговори на организма могат да бъдат класифицирани в два вида – вроден и придобит имунитет.
- Вроден (естествен) – с него се раждаме и той е първата бариера срещу микроби. Включва кожата, лигавиците, стомашната киселина, кашличния рефлекс, сълзите и други естествени защити.
- Придобит (адаптивен) – развива се с времето. Може да бъде:
- Активен – след среща с инфекция или ваксина организмът създава антитела и „клетки на паметта“.
- Пасивен – когато получаваме готови антитела, например чрез кърмата или чрез лекарства.
Повечето микроби не могат да преминат през здрава и непокътната кожа. Когато обаче тази бариера бъде нарушена – например при порязване, ожулване или друго нараняване – микробите получават възможност да проникнат по-дълбоко в тъканите и да предизвикат инфекция.
Специална група имунни клетки, наречени фагоцити, са част от вродения (естествен) имунитет. Те действат като своеобразни „чистачи“ – подобно на героя PAC-MAN, те буквално поглъщат и разграждат вредните микроби, като ги елиминират веднага след срещата с тях.
Освен фагоцитите, естественият имунитет включва и други защитни механизми: стомашната киселина, която унищожава много патогени, попаднали с храната; рефлекса на кашлица, който изхвърля нежелани частици от дихателните пътища; секретите от слуз, които улавят микробите; както и ензимите, съдържащи се в сълзите, кожните масла и други телесни течности. Всички тези фактори работят заедно, за да осигурят бърза и неспецифична защита срещу нашествениците.
Придобитият или адаптивен имунитет, за разлика от вродения, е много по-специализиран и насочен към конкретни заболявания. Той се изгражда с времето и използва специфични имунни клетки – лимфоцити, както и антитела.
Този тип имунитет се разделя на два вида – активен и пасивен. Активният имунитет възниква, когато организмът се сблъска с патоген – било чрез естествена инфекция или чрез ваксинация. Тялото разпознава нашествениците и започва да произвежда антитела, които ги неутрализират. Освен това се формират и т.нар. „клетки на паметта“, които съхраняват информация за конкретния патоген. Така, ако в бъдеще се появи същата заплаха, организмът реагира много по-бързо и ефективно.
Пасивният имунитет, от своя страна, се получава, когато тялото получава готови антитела отвън, без да се налага само да ги произвежда. Класически пример за това е кърмата, която снабдява новородените с жизненоважни антитела и ги предпазва, докато собствената им имунна система все още се развива. Подобен ефект може да бъде постигнат и чрез определени медикаменти, които доставят антитела директно в организма.
Може ли имунната система да бъде свръхактивна?
Когато защитните сили на организма започнат да изпълняват функциите си до крайност, имунната система става свръхактивна. Това е своеобразен парадокс – вместо да ни защитава, тя започва да създава проблеми. Това явление се нарича свръхактивна имунна система.
В някои случаи свръхреакцията се отключва от напълно безобидни вещества, което води до алергични реакции. Те могат да бъдат леки, но понякога са сериозни и дори животозастрашаващи. Типични примери за подобни състояния са астма, екзема и сенна хрема.
От друга страна, свръхактивната имунна система може да се обърне срещу самия организъм и да атакува здрави клетки. В резултат се развиват автоимунни заболявания. Сред тях са захарен диабет тип 1, системен лупус еритематодес и ревматоиден артрит.
За съжаление, дори медицинските специалисти все още не знаят с точност какво предизвиква тези реакции. Това обаче не означава, че няма смисъл да потърсите лекарска помощ. Напротив – консултацията със специалист може да бъде от решаващо значение.
Определени медикаменти могат да помогнат за поддържане на имунната система под контрол. Освен това лекарят може да ви съдейства да откриете конкретните фактори, които отключват алергичните ви реакции, или да посочи кои аспекти от начина ви на живот и хранене имат нужда от промяна.
Имунната система е естественият защитник на организма – тя се бори с инфекциите и ви помага да останете здрави. Въпреки че не можете директно да я „засилите“, тъй като е изключително сложен механизъм, можете да подпомогнете нейната функция чрез здравословни навици.
Това включва балансирано хранене, богато на зеленчуци и хранителни вещества, както и избягване на вредни навици като тютюнопушенето. Такива промени не само подобряват общото ви здравословно състояние, но и оказват положителен ефект върху имунната ви система.
Най-важното е, че ако имате съмнения, че вашата имунна система е прекалено слаба или прекалено активна, задължително се обърнете към лекар за консултация.
Редактор Ина Димитрова