Ново проучване твърди, че можем да надхвърлим прага за увеличаване на изменението на климата от 2 градуса по Целзий (3,6 градуса по Фаренхайт) до края на 2020 г. – почти две десетилетия по-рано от настоящите прогнози.
Проучването, публикувано на 5 февруари в списанието Природа Изменение на климататвърди, че глобалните повърхностни температури са се увеличили с 1,7 C (3 F) над средните стойности от прединдустриалната епоха до 2020 г.
Други учени обаче поставиха под въпрос констатациите, като казаха, че има недостатъци в работата.
Глобалното затопляне от 2 C се счита за важен праг — затоплянето над това значително увеличава вероятността от опустошително и необратимо разрушаване на климата. Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. близо 200 държави се ангажираха да ограничат покачването на глобалната температура до идеално 1,5C и безопасно под 2C.
„Голямата картина е, че часовникът за глобално затопляне за намаляване на емисиите с цел минимизиране на риска от опасно изменение на климата е изместен с поне едно десетилетие напред“, заяви водещият автор Малкълм Маккулох, експерт по коралови рифове в Университета на Западна Австралия, в пресконференция в четвъртък (1 февруари). „Това е голяма промяна в мисленето за глобалното затопляне.“
Огромен проблем в науката за климата е къде да се определи прединдустриалната базова линия, преди изгарянето на изкопаеми горива да даде тласък на затоплянето. До 20-ти век записите за температурата на океана бяха спорадична и нестандартизирана мозайка от милиони наблюдения, събрани от моряци, за да начертаят курсове през моретата.
Свързани: Светът трябва да действа сега, за да обезвреди „климатичната бомба със закъснител“, предупреждават учени от ООН
За да отстранят погрешни минали записи, учените по климата преди това са се обърнали към естествените записи на температурата, съхранявани в океански животни като корали, в ледени и седиментни ядра или в дървесни зърна.
Учените обаче все още нямат консенсус относно размера на постиндустриалното затопляне. Скорошен анализ, използващ набора от данни на Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA) за 2023 г., предполага, че Земята се е затоплила с 1,34 C (2,4 F) над средната стойност от 1850 до 1900 г., докато данните от метеорологичната служба на Обединеното кралство я поставят на 1,54 C (2,7 F) .
Гъба за знания
За да потърсят по-добър запис на температурите от 19-ти век, изследователите зад новото проучване разгледаха вид гъба, наречен Ceratoporella nicholsoni в Карибско море. Известни със своите твърди като скала екзоскелети, C. nicholsoni могат да живеят повече от хиляда години, усърдно добавяйки слоеве към своите варовикови черупки, като извличат стронций и калциев карбонат от морската вода.
Съотношението на стронций към калций в определена част от скелета на склерогъбата намалява със затоплянето на океанските води, което позволява на учените да измерват 300-годишни температурни рекорди в напречни сечения на телата им – подобно на четене на дървесни пръстени.
След като събраха и анализираха множество гъби от дълбочини между 100 и 300 фута (30 до 90 метра), изследователите създадоха запис на температурите, според тях скали с температури в океаните на цялата планета.
Свързани: Течението Гълфстрийм може да се срине през 2025 г., потапяйки Земята в климатичен хаос: „Всъщност бяхме объркани“
Техните резултати предполагат, че затоплянето е започнало през 60-те години на 19 век, около четири десетилетия по-рано от оценките на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC) на ООН.
Те установиха, че до 1990 г. глобалните температури са се повишили с 0,9 C (1,6 F) в сравнение с преди новоопределената прединдустриална ера. За сравнение, IPCC оценява 0,4 C (0,7 F) затопляне до този момент.
Според проучването, ако настоящите темпове на нагряване продължат, затопляне от 2 C ще бъде достигнато до края на 2020 г., с 2,5 C (4,5 F) затопляне до 2040 г.
Размирни води
Други учени по климата критикуваха резултатите от новото проучване. Изследователите казват, че са предположили, че океаните са добре смесени и че температурите на водата, записани от гъбите, идват от дълбочини, които реагират главно на нагряване от слънцето.
Но други твърдят, че океанът все още е a изключително сложен двигател която далеч не е еднаква по температура.
„Скептицизмът тук е оправдан. По мое мнение изисква лековерие да се твърди, че инструменталният запис е грешен въз основа на палеосунгите от един регион на света,“ Майкъл Ман, директор на Научния център за земната система към Университета на Пенсилвания, каза пред Live Science. — Честно казано, няма смисъл за мен.
Камил Пармезанеколог в Тексаския университет, Остин и водещ координиращ автор на Шестият доклад за оценка на IPCC, отбеляза, че температурата на една част от океана е малко вероятно да представлява океанските температури другаде. „Не можете да екстраполирате от Карибите към целия Световен океан“, каза Пармезан пред Live Science.
И Дейвид Торналипрофесор по наука за океана и климата в Лондонския университетски колеж, също критикува решението на изследователите да калибрират своите данни за гъбите с глобалните температури на морската повърхност, а не с температурите на морската повърхност за региона, от който идват гъбите.
„Проучването не успява да подкрепи глобалните си твърдения със солидни доказателства и се проваля с огромна разлика“, каза Йохем Мароцке, професор по климатология и директор на Института по метеорология Макс Планк в Германия, пред Live Science. „Екстраполацията от това малко парче океан към глобалното е напълно невероятна.“ Твърдението, че повишаването на температурата на Карибите от 1860 г. насам идва единствено от слънцето, а не от смесването на океана, също не вярва, добави той.
Междувременно изследователите настояват, че тенденциите в температурите на повърхността на Карибите са пропорционални в световен мащаб – цитирайки документ от 2018 г.
Дори ако заключенията от проучването са съмнителни, учените казаха, че проучването все още може да допринесе като част от глобалната мозайка от климатична информация, особено след като бързото изменение на климата наближава, независимо от комбинацията от използвани доказателства или къде е зададена базовата линия.