В света на Холивуд е честно да се каже, че виждаме много филми за космоса, които не са толкова реалистични.
Експлозии, случващи се в космоса, космически кораби, които се бият като стари дървени галеони, бомби, падащи от космически кораби през гравитационната празнота на космоса върху други космически кораби – виждаме много Холивуд в научнофантастичното минало и настояще.
Има обаче доста филми, които се стремят към научна точност пред бронята на сюжета. Филми, които изобразяват пространството по начин, който отговаря на нашето разбиране за него.
Ето моите топ 5 реалистични филма за космоса!
Аполо 13 (1995)
Аполо 13 е документална драма, режисирана от Рон Хауърд, която драматизира катастрофалната лунна мисия на Аполо 13 от 1970 г.
В него участват Том Ханкс, Кевин Бейкън и Бил Пакстън като астронавтите на път към Луната за третата мисия на човечеството за кацане на Луната, когато връхлита бедствие и тримата космонавти трябва да се впуснат в опасна мисия обратно на Земята.
Със звезден актьорски състав, филмът беше хит от критиците и в крайна сметка беше номиниран за 9 Оскара – печелейки един за най-добър филмов монтаж и най-добър звук. Въпреки че има търговски и критичен успех, Аполо 13 също успя да изобрази събитията от реалния живот доста точно.
Въпреки факта, че в целия филм има няколко неточности, които дават път на художествената свобода, като например факта, че не е имало спор между астронавтите Хейз и Суигерт (изиграни съответно от Бил Пакстън и Кевин Бейкън), една от най-емблематичните сцени във филма използва почти дословен диалог, взет от преписи и записи.
В сцената, в която астронавтите докладват на Наземния контрол, че имат проблем, диалогът в тази сцена е почти дума по дума. Единственото нещо, което е леко модифицирано в тази сцена, се оказва най-емблематичният, открояващ се момент във филма.
Във филма, когато Том Ханкс казва „Хюстън имаме проблем“, Суигърт всъщност беше казал „Хей, имаме проблем тук“, докато говореше над Хейз, който беше започнал да казва „Добре, Хюстън”.
След като наземният контрол каза „Това е Хюстън, кажете отново, моля“, на което Джим Ловел беше казал „Хюстън имаме проблем”.
Земно притегляне (2013)
Земно притегляне имаше огромен търговски успех и успя да спечели 7 Оскара, както и 6 БАФТА.
Във филма участват Сандра Бълок и Джордж Клуни като двама астронавти, които се опитват да си проправят път към безопасно място, след като космическата им совалка е унищожена.
Земно притеглянеСценаристът, продуцент и режисьор, Алфонсо Куарон, заяви това Земно притегляне не е трябвало да се приема като документален филм и че понякога научната точност на сюжета е била подправена, за да отстъпи място на артистична свобода.
Въпреки това, филмът е похвален като цяло за своя реализъм и начина, по който се придържа към цялостните физически принципи на пребиваване в космоса.
Един астронавт от НАСА, Майкъл Дж. Масимино, дори отбеляза как специален тип нож за тел, използван във филма, е същият, който той използва по време на едно от собствените си излизания в открития космос.
Освен това спечели най-високите похвали от астронавта Бъз Олдрин, който описа визуалните ефекти на филма от космоса като „забележително„и че той“беше толкова екстравагантно впечатлен от изобразяването на реалността на нулевата гравитация.”
Въпреки факта, че в целия филм са възникнали някои научни неточности, начинът, по който Земно притегляне улавя същността на това да бъдеш в космоса и среда с нулева гравитация му спечели похвалата както от учени, така и от бивши астронавти.
Марсианецът (2015)
Тази научно-фантастична адаптация на едноименната книга от 2015 г. е режисирана от Ридли Скот и играе Мат Деймън заедно със звезден актьорски състав като самотен астронавт, обсаден на планетата Марс, който се бори да оцелее, докато чака да бъде спасен.
Действието се развива през 2035 г., героят на Деймън Марк Уотни е ударен от отломки и се смята, че е мъртъв, докато екипажът му прекратява пилотираната си мисия до Марс насред катастрофална пясъчна буря.
Събуждайки се, Уотни се оказва сам в битка за оцеляване на суровата повърхност на планетата.
По време на писането на романа с изходния материал Анди Уиър се е стремил да представи своята наука възможно най-правилно и е използвал много обратна връзка от читателите с научната общност, за да гарантира, че крайният продукт е възможно най-точен.
Директорът на отдела за планетарни науки на НАСА в дирекцията за научни мисии на НАСА работи като технически съветник за филмовата адаптация и каза, че филмът е „разумно реалистично”, въпреки че имаше елементи, които бяха нереалистични или леко променени.
Някои неща, които бяха леко нереалистични, бяха начините, по които сградите на НАСА, изобразени във филма, бяха по-стилни от техните реални, функционални двойници – въпреки че като цяло голяма част от астрономическата наука беше доста точна.
Марсианецът изобразява силно ниво на реализъм, когато се вземат предвид някои от основните точки на сюжета – като например начинът, по който Watney е в състояние да произвежда вода, е точен процес, който в момента се използва от НАСА като част от планирана мисия на марсиански роувър.
Една от най-емблематичните сцени във филма е как Уотни отглежда картофи на Марс, когато дажбите му са на изчерпване. В тази сцена той използва изпражненията на астронавтите като тор за марсианската почва.
Този момент е едновременно забавен и точен, като много учени от НАСА вярват, че въпреки токсичността на почвата на Марс, е възможно да се отглеждат растения в нея.
Луна (2009)
Луна е мрачно красива измислица, която се съсредоточава около Сам Бел, човек, разположен сам в лунна мина за хелий-3, към края на тригодишния си трудов договор.
С течение на времето, само с приятеля си робот ГЕРТИ за компания, Сам започва да изпитва криза на идентичността, тъй като бавно осъзнава, че всъщност е клонинг и че никога няма да се върне у дома, за да види семейството си.
Въпреки че не печели твърде много ($10 000 000) беше скромен бюджет и реализира прилична печалба, както и получи високо одобрение от критиката – особено в рамките на научната общност.
През 2013 г. колектив от 2800 изследователи на когнитивната наука, които са били любители на киното, анализира над 10 000 различни филма.
Тяхната цел беше да намерят най-добрите филми за точно изобразяване на науката за мозъка, значение за когнитивната наука и качество.
Луна класиран 5th в списъка за качество, 9th в списъка за точност и 3rd в списъка за релевантност. Филмът беше много добре приет и от НАСА, която проведе прожекция на филма с режисьора Дънкан Джоунс заедно с въпроси и отговори след това.
Във филма Сам живее в много здрава куполна структура в стил бетон на повърхността на планетата. Това е нещо, което много вероятно може да бъде изградено върху повърхността на Луната.
След прожекцията на НАСА, един от специалистите на прожекцията каза на Джоунс, че работи върху начин да използва лунния ас и елементите в лунния реголит (свободните скали, покриващи твърдата повърхност на Луната), за да създаде бетон.
Бетон, който може да изгради минно съоръжение, подобно на това, което се вижда в Луна.
Друга точка с невероятна, самостоятелно създадена точност, която се среща във филма, е позицията на минното съоръжение. Той се намира от тъмната страна на Луната, където има по-малко хелий-3, което повдигна някои въпроси от професионалистите от НАСА по време на въпросите и отговорите след прожекцията на филма.
Джоунс каза, че е избрал да постави базата там, защото теоретично, когато събирате хелий-3 от повърхността на Луната, вие загребвате първите няколко инча лунен реголит, готвите го до газ, който се съхранява, и след това изхвърляте отломките.
Поради процеса на готвене ще има химически промени, които могат да повлияят на повърхността на Луната и по този начин да повлияят на нейната отразяваща способност.
Джоунс заяви пред учените от НАСА, че не вярва, че би било правилно да поеме риска за околната среда от потенциалната промяна на отразяващата способност на Луната.
В измисления свят, който бе създал, Дънкан Джоунс не искаше да хвърля заровете върху околната среда.
Отговорите му задоволиха много от питащите учени от НАСА.
Междузвезден (2014)
Междузвезден беше десетият най-касов филм за годината и голям хит в световен мащаб както сред публиката, така и сред критиците.
Написан както от Джонатан, така и от Кристофър Нолан и с участието на Матю Макконъхи, този филм разказва историята на група астронавти, пътуващи през дупка близо до Сатурн в търсене на подходяща нова планета, която човечеството да колонизира след апокалиптичен порок.
И така, за научно-фантастичен филм за червеевите дупки и черните дупки, колко точен е Interstellar? Е, отговорът е прост: безумно точен.
По време на продукцията на филма нивото на детайлност, което се използва за поддържане на научна точност, беше от най-високо ниво.
По време на писането на сценария семейство Нолан наема теоретичен физик на име Кип Торн, който да действа като научен консултант и изпълнителен продуцент на филма.
Торн заяви, че той „работи върху уравненията, които биха позволили проследяване на светлинните лъчи, докато те пътуват през червеева дупка или около черна дупка” – така че цялата наука относно черните дупки и червейните дупки във филма се основава на уравненията на общата теория на относителността на Айнщайн.
Торн също така постави две основни правила, когато пишеше сценария: нищо няма да нарушава установените физически закони и всички диви спекулации във филма ще произтичат от науката, а не от умовете на сценаристите.
Филмът получи доста висока оценка от научната общност, като известният астрофизик Нийл де Грас Тайсън каза, че науката зад края на филма, където героят на Макконъхи Купър може да взаимодейства с миналото си, е теоретично възможна – казвайки как „всъщност не знаем какво има в черна дупка, така че вземете я и бягайте с нея.”
Друг теоретичен физик, Мичио Каку каза това Междузвезден “може да постави златния стандарт за научнофантастичните филми за години напред“, докато бивш софтуерен инженер на НАСА каза „Счетоводството на Торн и Нолан за черните дупки и червееви дупки и използването на гравитацията е отлично.”
Друг елемент с висока точност вътре Междузвезден е начинът, по който черните дупки и червеевите дупки са визуално изобразени.
Торн си сътрудничи с екип от над 30 души в Double Negative VFX Studios, на които бяха предоставени страници и страници с дълбоки теоретични уравнения за движението на черните дупки.
След това тези инженери на VFX написаха изцяло нов софтуер за изобразяване на CGI, базиран на тези уравнения, за да създадат точни визуални симулации на гравитационните лещи, причинени от тези явления.
Някои от отделните кадри, показващи черната дупка, бяха толкова подробни, че рендирането им отне до 100 часа – общо над 800 терабайта данни на кадър!
Визуалните ефекти, произведени от този специализиран софтуер, дадоха на Торн нова представа за гравитационните лещи и акреционните дискове, които обграждат черните дупки. Това доведе до публикуването на три нови научни статии.
Рендираните визуализации на филма успяха да помогнат за напредъка в разбирането на науката за феномените около черните дупки и дупките на червеи.
Как е че за точност?!
Ето го, моите топ 5 реалистични филма за космоса! Какво си помисли? Има ли такива, които смятате, че не трябва да присъстват там? Или смятате, че трябва да има там, но не съм включил?
Уведомете ни в коментарите и ще се видим в следващата статия!