В дните преди зимното слънцестоене нощите стават по-дълги и по-студени. След като моментът отмине, дните ще станат по-дълги и Земята отново ще започне да се затопля.
Освен астрономическото си значение, денят има културно значение, като много хора го виждат като време на прераждане и празнуване.
Прочетете, за да научите защо семействата по света се събират, за да отпразнуват зимното слънцестоене!
Зимното слънцестоене се случва два пъти в годината: веднъж в южното полукълбо на 20 или 21 юни и веднъж в северното полукълбо на 21 или 22 декември.
В Северното полукълбо по обяд на зимното слънцестоене Слънцето се намира точно над Тропика на Козирога. Когато южното полукълбо има своето зимно слънцестоене, то седи над Тропика на рака.
Думата слънцестоене идва от латински и староанглийски слънцестоене, с сол което означава „слънце“ и сестра което означава „да стоя неподвижно“. Първото известно използване на думата е през 14 век.
Зимното слънцестоене се случва, защото докато Земята се върти около оста си, северният и южният полюс се накланят встрани от Слънцето. Това прави зимното слънцестоене най-късият ден и най-дългата нощ в двете полукълба.
В Арктическия кръг Земята се накланя от Слънцето през зимата толкова много, че Слънцето не се издига над хоризонта. Това означава, че е в пълен мрак по време на зимното слънцестоене!
На зимното слънцестоене хората в Иран и околностите празнуват Ялда. Този древен персийски празник вижда семейства да се събират, за да отпразнуват Митра, бога на Слънцето, и неговата победа над мрака, докато дните стават по-дълги.
Стоунхендж е идеално подравнен със залеза на зимното слънцестоене. Смята се, че хората, които са построили странния каменен кръг, са смятали това небесно събитие за много важно. Същото важи и за Newgrange в Ирландия и Cahokia Woodhenge в Илинойс.
Древните римляни празнували рождения ден на „Непобедимото слънце“ на 25 декември, точно след зимното слънцестоене. Историците смятат, че това е причината църквата да избере същата дата за раждането на Христос.
Народът на инките в Южна Америка празнува Инти Раймитехният новогодишен фестивал, на 24 юни. Те празнуваха своя бог Слънце, Инти, тъй като дните започнаха да стават по-дълги в южното полукълбо. Празнува се и днес в Перу.
През 200 г. пр. н. е. Ератостен, древногръцки математик, изчислява обиколката на Земята, като седи на дъното на кладенец на слънцестоенето и наблюдава ъгъла на светлината по обяд.
През 1994 г. в Англия беше създаден фестивал, наречен Burning the Clocks, в отговор на комерсиализираната Коледа. Всяка година на зимното слънцестоене хора от всички религии се събират, за да запалят фенери в Брайтън, Англия.
Въпреки че слънцестоенето се празнува цял ден или дори няколко дни, то технически се отнася до точния момент, в който Слънцето е над Тропика на Козирога или Тропика на Рака.
Понякога декемврийското слънцестоене настъпва по-късно на 23-ти. Това не се е случвало от 1903 г. и няма да се повтори до 2303 г.
Въпреки че може да изглежда като средата на зимата за повечето хора, това бележи началото на астрономическата зима, която приключва около 20 март.
Противно на общоприетото схващане, Земята всъщност е почти в най-близката си точка до Слънцето по време на декемврийското слънцестоене. Зимата се случва най-вече поради наклона на земната ос, а не защото е по-близо до Слънцето.
След зимното слънцестоене дните стават по-дълги и колкото по на север сте, толкова по-бързо става това. Това важи и за хората по-на юг от южното полукълбо.
На зимното слънцестоене през 1968 г. стартира мисията Аполо 8, което я прави първата мисия с екипаж в орбита около Луната.
Много хора вярваха, че светът ще свърши на зимното слънцестоене през 2012 г. Това отбеляза края на календарния цикъл на маите, който продължи 5126 години. Очевидно са грешали.
Всички планети имат зимно слънцестоене. Например една марсианска година продължава около 687 земни дни, така че слънцестоенето се случва веднъж на всеки две земни години.
Хората имат различни имена за зимното слънцестоене. На старогермански хората го наричат Юл. Други имена включват средата на зимата, хиберналното слънцестоене и дългата нощ.
През 2010 г. вечерта на зимното слънцестоене имаше пълнолуние. Това е много рядко и няма да се повтори до 2094 г.!
Точно като лятното слънцестоене, зимното слънцестоене е нещо повече от движението на небесните тела, които наричаме дом.
Той е вдъхновил религии и въображение по целия свят и дори ни е помогнал да картографираме Земята и Слънчевата система.
Всяка година това е важен момент, който ни обединява, връща топлината в домовете ни и обединява хората.