Много съвременни истории са склонни да се фокусират върху древните кралства и империи около Средиземно море и в Плодородния полумесец. Но западните версии на историята са склонни да пренебрегват многото значими кралства в Африка. Ето седем от най-забележителните африкански кралства и империи, които са имали сложни градове, търговски пътища, богатства и култури.
Свързани: 30 невероятни съкровища, открити в гробницата на крал Тутан
1. Империята Мали
Малийската империя управлява голяма част от Западна Африка от 1235 г., когато конфедерация от кралства сваля империята Сосо в региона. В разгара си през 14-ти век империята Мали управлява над 400 града в съвременен Сенегал, Гамбия, Гвинея, Гвинея-Бисау, Кот д’Ивоар, Северна Гана, Южна Мавритания, Мали, Северна Буркина Фасо и Западен Нигер; само Монголска империя и на империя на инките бяха по-големи по това време.
„Мисля, че фактът, че толкова голяма и могъща държава е била оставена извън историческите книги толкова дълго, е доста срамен“, Сирио Канос-Дониархеолог от Испанския национален изследователски съвет (CSIC), каза пред Live Science.
Такава огромна империя изглежда е била управлявана като конфедерация от територии, всяка с различна връзка с империята. Някои бяха практически независими, но други бяха управлявани от назначени губернатори, каза тя.
Малийската империя контролира златото в региона, а нейният владетел Манса Муса е наричан най-богатият човек в света. „Това се базира на пътуването до Кайро [in 1324, during his pilgrimage to Mecca] където донесе толкова много злато, той обезцени цената на златото за почти две десетилетия“, каза Канос-Доне.
Но империята изсъхва след 15 век, тъй като контролът й върху търговията със злато намалява.
2. Кралство Аксум
Макар и малко познато днес, Кралство Аксум е едно от най-могъщите кралства в древния свят.
Разположено до Червено море в днешна Северна Етиопия, Еритрея и Йемен, Кралство Аксум е било център за слонова кост, злато, подправки и текстил от първи век пр.н.е. до девети век и е търгувало с римска империя.
Но произходът му може да е много по-стар, датиращ от предаксумския период още през 1600 г. пр.н.е. Майкъл Хароуър, доцент по археология в университета Джон Хопкинс, каза пред Live Science; Аксумският период може да е бил само промяна на столицата на кралството от уви да се Аксум.
Аксумитите развиват своя собствена система на писане и литература и през четвърти век Аксум става първото кралство в Африка, обърнат към християнството. Защо е станало така, не е сигурно, каза Хароуър, но традиционната история е, че аксумският цар Езана е бил обърнат от гъркоговорящ младеж от Тир на име пшеницакойто е претърпял корабокрушение на брега.
След седми век арабските халифати контролират Червено море и Аксумското кралство запада, но по-късните кралства продължават своята традиция на християнството.
3. Кралство Куш
Кралство Куш се е намирало на Нил в регион, наречен Нубия, в днешните северен Судан и южен Египет.
Регионът е бил управляван от Египет до около 1070 г. пр.н.е., когато кушитите създават независимо кралство. От около 712 г. до 664 г. пр. н. е. те управляват своите бивши владетели като 25-та династия на Египет, известна също като Нубийската династия, която продължава, докато асирийците установяват марионетен режим в Египет.
Подобно на много древни египтяни, кушитите се покланяха Амон като върховен бог и погребаха своите уважавани мъртви пирамидални гробници. Но те имаха ясно различен език, етническа принадлежност и култура, включително собствена система на писане.
Кралство Куш се развива от Керма културакоито са окупирали Нубия от около 2500 г. пр.н.е. След поражението им в Египет столицата на Кушитите е била Мероечиито руини сега могат да се видят на около 120 мили (200 километра) североизточно от Хартум в днешен Судан.
През четвърти век кралството започва да запада на фона на сух климат и в крайна сметка кушитите са изместени от хората от региона Ноба. Най-накрая приключи около 330 г., когато Мерое беше разграбен от съседните аксумити.
4. Кралство Зимбабве
Кралство Зимбабве е основано от народа Шона от Централна Южна Африка през около 1200 г. и просъществува до около 1600 г. Дълго време малко се знаеше за кралството, освен руините на Страхотно Зимбабверазположен на около 165 мили (265 км) южно от Хараре, столицата на съвременното Зимбабве.
Масивният изоставен град, направен от камъни без хоросан, е най-голямата каменна структура в предколониална Южна Африка; обхваща няколко квадратни мили и е бил дом на до 18 000 души.
По-голямата част от него все още не е разкопана, но скорошни изследвания установиха, че строителите на града са преодолели крайния недостиг на вода чрез съхранявайки го в ями, наречени даки.
„Изворите и дъждовната вода захранваха градско население от управляващи елити, религиозни лидери, занаятчии и търговци,“ Инокентий Пикирайипрофесор по археология и ръководител на катедрата по антропология и археология в Университета на Претория в Южна Африка, се казва в изявление.
Усъвършенстваната система за напояване позволява отглеждането на култури и Великото Зимбабве търгува със злато, мед и слонова кост между други части на Африка и Близкия изток.
Историците смятат, че Великата Зимбабве е процъфтявала, докато не е била засенчена през 15 век от издигащото се кралство Мутапа, базирано на север от Хараре.
5. Кралството на гарамантите
Кралството на гарамантите процъфтява в района на Фезан в днешна югозападна Либия след около 400 г. пр.н.е.
Някога историците смятаха, че това е второстепенно кралство, но десетилетия изследвания разкриха, че се състои от няколко големи града захранван от уникална напоителна система, която транспортира вода в подземни тунели от близките древни водоносни хоризонти в пустинния пясъчник, който се е образувал преди милиони години.
Тези тунели – или „foggaras“, както ги наричаха – позволи на гарамантите да отглеждат култури и поддържат своето кралство в сърцето на Сахара, търгувайки предимно със злато, слонова кост и роби от Юга.
Гарамантите също са мощна военна сила, с добре обучена армия, оборудвана с колесници, коне и камили, които гарамантите използват, за да разширят територията си и да защитят търговските си пътища.
В крайна сметка обаче нивото на водата във водоносните хоризонти падна твърде ниско, за да захрани foggaras, и кралството на гарамантите започна да запада през втори век пр. н. е. След първи век сл. н. е. гарамантите бяха доминирани от селищата на възникващата Римска империя по протежение на крайбрежието на Северна Африка, но някои гарамантски градове във Фезан остават заети поне до 11 век.
6. Кралство Бенин
Кралство Бенин се е намирало в днешна южна Нигерия от около 12-ти до 19-ти век. Известно е още като Кралство Едо, от името на столицата и етническата група, която го е основала. Това обаче няма нищо общо със съвременната република Бенин, която след преврат от 1975 г. получи името си от близкия крайбрежен регион, известен като Бенинския залив.
Кралство Бенин е било основен център на обучение и търговия, но през 17-ти век то също така се превръща в основен източник на роби за колонизацията на Америка. От 15 век обаче Бенин е известен със своите „бронзови“ скулптури, които са направени от метални пръстени, наречени манила внесени от португалците. Скулптурите често изобразяват видни хора в уникален стил и хиляди са откраднати и изнесени по целия свят, след като кралството е завладяно от Великобритания през 1897 г.
След това регионът става част от колониална Нигерия и след това част от независима Нигерия през 1960 г.; Нигерия призова „бронзовите медали на Бенин“ да бъдат върнат в страната.
7. Кралство Зулу
Кралството Зулу се развива от етническата група Зулу в Южна Африка с възхода на мъж на име Шака в края на 18 век и все още оцелява днес като част от съвременна Южна Африка.
Според Джеймс Гъмппочетен професор по история в университета в Сан Диего и автор на Прахът се вдигна като дим: Покоряването на зулу и сиуксите (Nebraska Press, 1994), Шака е незаконен син на вожд на народа Зулу, който е бил заточен да живее сред могъщия клан Мтетуа.
Като военачалник той въвежда късото пробождащо копие и „крилатия“ бойен строй и по-късно става владетел на Мтетва. В крайна сметка силата му нараства и до началото на 19 век той води 40 000 воини и доминира над народите в региона, включително зулусите.
Военните разработки на Шака бяха успешно използвани от неговите наследници срещу британците в битката при Исандлуана през януари 1879 г. и битката при Дрифта на Рорк ден по-късно, която беше изобразена във филма от 1964 г. „Зулу“. До края на тази година обаче Великобритания спечели войната и след това зулу претърпя разделение, гражданска война и репресии, каза Гъмп в имейл на Live Science. Те също така пострадаха изключително много през 20-ти век от сегрегацията и апартейда, което доведе до етническо насилие през 80-те и 90-те години на миналия век.
Но през 21 век зулу се появиха като ключова част от съвременна Южна Африкакъдето съставляват почти една четвърт от населението.