За тези, които се чудят, Александрийската библиотека е огромна библиотека в Египет, която е била унищожена преди повече от 1300 години. Библиотеката се състоеше от хиляди свитъци и книги за математика, инженерство, физиология, география, чертежи, медицина, пиеси и важни писания.
Всъщност Александрийската библиотека е била част от музея и център за научни изследвания, посветен на знанието. Построен е по време на управлението на Птолемей II Филаделф между 284 и 246 г. пр.н.е.
Птолемейските владетели на Египет насърчават прогреса и събирането на знания. Те дадоха стипендии на учени, философи и поети да дойдат да живеят в Александрия. В замяна владетелите получаваха съвети как да управляват огромната си страна.
В Александрия жаждата за книги била толкова голяма, било написано, че на пристигащите кораби било наредено да предадат книгите си, които били взети и преписани от писари. Собствениците получиха копието, а оригиналите бяха запазени и поставени в библиотеката на Александрия.
Мислители от цялото Средиземноморие са идвали в Александрия, за да учат. Повечето от основната работа на древните цивилизации до този момент бяха загубени. Ако библиотеката все още оцеля до днес, обществото може би е било по-напреднало и със сигурност щяхме да знаем повече за древния свят.
Но кога и как всъщност е унищожена тази велика библиотека?
Унищожаването на библиотеката на Александрия, известна още като Mouseion, не е еднозначно събитие с една единствена причина. Това е по-скоро спад във времето поради няколко фактора. Ето разбивка на основните теории:
- Гражданската война на Юлий Цезар (48 г. пр. н. е.): Някои разкази споменават, че силите на Юлий Цезар случайно са запалили доковете по време на битка, която се предполага, че се е разпространила в Библиотеката. Въпреки това, доказателства сочат, че библиотеката (или поне части от нея) е оцеляла или е била възстановена скоро след това.
- Постепенен упадък (римски период): Липсата на финансиране и подкрепа през римския период вероятно е довела до упадъка на библиотеката.
- Арабско завоевание (640 г. сл. Хр.): Една известна история обвинява арабското завладяване на Александрия за унищожаването на библиотеката. Повечето учени обаче смятат, че до този момент библиотеката вече е била в руини.
Въпреки че точните подробности се обсъждат, безопасно е да се каже, че упадъкът на Библиотеката се е случил в продължение на векове, а не на едно събитие.
И така, какво наистина пропуснахме, когато Александрийската библиотека беше унищожена?
Унищожаването на Александрийската библиотека се смята за катастрофално събитие не само поради загубата на огромно количество информация, но и поради потенциалната загуба на новаторски идеи и изобретения, които биха могли да оформят нашия свят днес.
Библиотеката съдържа приблизително 40 000 до 500 000 текста от различен произход и различни теми. Големият обем информация, която съдържа, го прави съкровищница за съвременните историци и изследователи. Но това, което наистина прави разрушаването му трагично, е потенциалната загуба на идеи и изобретения, които биха могли да повлияят значително на нашия свят днес.
Една такава загуба е тази на писмените произведения на Ктесибий. Известен изобретател и математик, Ктесибий е известен като „бащата на пневматиката“ поради изучаването и очарованието си от сгъстения въздух. Едно забележително изобретение беше часовник, който можеше да активира механизми в предварително зададено време, като например статуя, която можеше да се изправи сама и да излива възлияния по време на пищни паради, организирани от Птолемей II. За съжаление нито едно от неговите писмени произведения не е оцеляло до наши дни.
Друга значителна загуба беше Pinakes, монументален библиографски каталог, който не просто изброява книги, но също така предоставя биографична информация за авторите и оценки на автентичността. Този каталог би бил изключително полезен за библиотекарите при управлението на такава масивна колекция от текстове. За съжаление, този текст, заедно с много други от библиотеката, бяха изгубени при нейното унищожаване.
Главният библиотекар в Александрия по време на нейния зенит, Ератостен прави едно от най-големите научни постижения на древността. Той стигна до извода, че Земята е кръгла и изчисли обиколката й, постижение, което нямаше да бъде повторено през следващите векове. Измервайки разстоянието между Александрия и Сиена и определяйки, че се намират на един и същи меридиан, Ератостен заключава, че обиколката на Земята е между 39 060 и 40 320 километра. За да се постави това в перспектива, съвременните оценки определят обиколката на Земята на 40 075 километра. Това впечатляващо изчисление на Еретостен е споменавано от известни учени през по-късните векове, но неговите писмени произведения също са изгубени по време на унищожаването на библиотеката.
Степента на знания и напредък в математиката през древни времена е допълнително подчертана от скорошни открития. Смяташе се, че комбинаториката, област от математиката, която се занимава с подредби и комбинации от обекти, е сравнително модерна. В своите диалози обаче Плутарх се позовава на разговор, в който Хризип твърди, че броят на преплитанията от десет прости твърдения е над един милион. Друг математик, Хипас, противоречи на това и показва, че всъщност има 103 049 преплитания. През 1994 г. беше открито, че това число съответства на 10-то число на Шрьодер, което показва броя на начините, по които поредица от десет символа може да бъде поставена в скоби. Това откритие показва, че по време на древни времена се е работило върху математически проблеми с голяма сложност.
Въпреки че това са само няколко примера за това, което потенциално сме загубили с унищожаването на Александрийската библиотека, се смята, че е имало безброй други новаторски идеи и изобретения, които никога не са били споделяни или записвани. Библиотеката е била център за интелектуален обмен и сътрудничество и е невъзможно да се прецени какъв по-нататъшен напредък би могъл да бъде постигнат, ако не беше унищожена.
Загубата на Александрийската библиотека не е просто загуба на информация, а опустошителен удар върху прогреса на човешкото познание. Унищожаването на тази велика библиотека служи като напомняне за крехкостта на нашето минало и значението на запазването на нашата история и знания за бъдещите поколения. Това е трагична загуба, която все още продължава да ни влияе днес, тъй като можем само да си представим какъв невероятен напредък бихме могли да постигнем, ако библиотеката не беше опожарена.