Всички знаем за Холокоста – геноцидът над европейските евреи, извършен по време на Втората световна война. Между 1941 и 1945 г. в окупираната от Германия Европа нацистка Германия и нейните колаборационисти систематично избиват около шест милиона евреи, около две трети от еврейското население на Европа. И до ден днешен то си остава едно от най-тъмните минали на човечеството.
Но точно преди Холокоста друго подобно събитие се случи във Великобритания, но този път с домашни любимци. През 1939 г., страхувайки се от недостиг на храна по време на война, британското правителство организира убийството на 750 000 домашни любимци в цяла Великобритания само за една седмица. Днес трагедията е известна като Британското клане на домашни любимци.
Британското клане на домашни любимци от 1939 г
През 1939 г. британското правителство сформира Националния комитет за предпазни мерки срещу животните при въздушни нападения (NARPAC), за да реши какво да прави с домашните любимци, преди да избухне войната. Комитетът се тревожеше, че когато правителството ще трябва да разпределя храната, собствениците на домашни любимци ще решат да разделят дажбите си с домашните си любимци или да оставят домашните си любимци да гладуват.
В отговор на този страх NARPAC публикува брошура, озаглавена „Съвети към собствениците на животни.“ Брошурата предлага преместването на домашни любимци от големите градове в провинцията. То завърши с изявлението, че „Ако не можете да ги оставите на грижите на съседите, наистина е най-мило да ги унищожите.“
Памфлетът съдържаше и реклама за затворен болтов пистолет, който може да се използва за хуманно убиване на домашния любимец. Хуманно! Има ли някакъв „хуманен“ начин да убиеш домашен любимец??
Внезапно любими домашни любимци, кучета, котки и други животни, бяха убити от техните собственици. Дълги опашки се образуваха по подреден начин пред безброй ветеринарни практики в цялата страна, кучета на поводи и котки в клетки, без да знаят и не разбират своята тъжна съдба.
След това труповете на домашните любимци лежаха на анонимни купчини извън ветеринарните практики, които само седмици преди това бяха използвани за грижа за тяхното здраве и благополучие.
Толкова внезапно и широко разпространено беше клането, че Националната лига за защита на кучетата (NCDL) изчерпа запасите от хлороформ. Инсинераторите в Народния диспансер за болни животни (PDSA) спряха от огромното количество трупове. Благотворителната организация предостави ливада на територията си в Илфорд като гробище за домашни любимци, където бяха погребани около 500 000 животни.
Критики към британското клане на домашни любимци
Когато войната е обявена през 1939 г., много собственици на домашни любимци се стичат в клиники за хирургия на домашни любимци и домове за животни, за да евтаназират своите домашни любимци. Много ветеринарни групи като Народния диспансер за болни животни (PDSA) и Кралското дружество за предотвратяване на жестокостта към животните (RSPCA) бяха против тези драстични мерки, но техните болници все още бяха наводнени със собственици на домашни любимци през първите няколко дни.
Когато Лондон беше бомбардиран през септември 1940 г., още повече собственици на домашни любимци се втурнаха да евтаназират своите домашни любимци. „Хората се притесняваха от заплахата от бомбардировки и недостига на храна и смятаха, че е неуместно да имат „лукса“ на домашен любимец по време на война“, обяснява Пип Дод, старши куратор в Националния армейски музей.
Протести срещу убийствата на домашни любимци
Мнозина осъдиха убийствата на домашни любимци, а някои дори протестираха срещу това. Battersea Dogs & Cats Home, против тенденцията, успя да изхрани и да се грижи за 145 000 кучета по време на войната. Известен защитник на убиването на домашни любимци беше Нина Дъглас-Хамилтън, херцогиня на Хамилтън, любителка на котки, която водеше кампания срещу убийствата и създаде свое собствено убежище в отопляем хангар във Ферне.
Изчисленията сочат, че над 750 000 домашни любимци са били убити по време на събитието. Много собственици на домашни любимци, след като се пребориха със страха от бомбардировките и липсата на храна, съжалиха, че са убили домашните си любимци и обвиниха правителството за започването на масовата истерия.
Последни думи
Това масово избиване на домашни любимци е трагичен и срамен епизод в британската история, който странно е, че в нашия свят, обичащ домашни любимци, до голяма степен е забравен; затворена глава в британската история и много тъжен епизод в „Народна война“. Изглежда, че колективен срам е изтласкал трагедията от съзнанието на хората, сякаш с надеждата никога повече да не се споменава за нея.
Спомен за Хачико, японско куче Акита, запомнено със забележителната си лоялност към собственика си Хидесабуро Уено, когото той продължи да чака повече от девет години след смъртта на Уено. Хачико е роден на 10 ноември 1923 г. във ферма близо до град Одате, префектура Акита.
Тъжната част е, че само заради чувствата си на несигурност, ние не си правим труда да убиваме Хачико отново и отново. Все още в много страни, социално, политически и разбира се глупаво, масовото убиване на животни като бездомни кучета и котки е общоприето.