Алпинизмът е опасно преследване, опасен танц със смъртта, който е отнел безброй животи в историята. От злополучното изкачване на планината Денали от обречената експедиция от 1932 г. до трагичната съдба на Джордж Малори по коварните склонове на Еверест през 1924 г., планините отдавна са били страшен враг, непримирим и непоколебим. И все пак, въпреки предупрежденията от миналото, начинаещите все още се впускат, водени от първичен порив да завладеят непобедимото. Те започват с по-малки върхове, като предпазливо надграждат своите умения и смелост, винаги осъзнавайки опасностите, които дебнат във всяка пукнатина и лавина. Защото в безмилостното царство на планините дори и най-малката погрешна стъпка може да се окаже фатална, както призраците от миналото на алпинизма така натрапчиво свидетелстват.
През ноември 2022 г. Емили Сотело, 19-годишна второкурсничка в университета Вандербилт, тръгна да изкачи Белите планини в Ню Хемпшир. Беше ваканция за Деня на благодарността и тя планираше да отпразнува предстоящия си 20-ти рожден ден с разходка. Емили не беше непозната за пътеките. Тя беше изкачила 40 от 48-те върха на Ню Хемпшир над 4000 фута. Целта й беше да покори още три по време на това пътуване.
Емили имаше за цел да изкачи 5249-футовия връх Лафайет през Franconia Ridge Loop, пътека от 8,1 мили, известна със своя изключително здрав, открит и труден терен. Тук може да се сблъскате със зимни условия като лед, сняг, силни ветрове, ниски температури и условия на бял свят през всеки ден.
Сутринта на 20 ноември майката на Емили я остави при началото на пътеката в 4:30 сутринта. Тя се впусна в самотния си поход, без да бъде обезпокоена от пресния сняг и облачното небе.
Емили опакова леки неща: банан, блокчета гранола, батерия и вода. В 5 сутринта тя изпрати съобщение на майка си, като поиска киноа, пиле и папая за обяд. Въпреки влошаващото се време, трудностите и лютия студ, тя все още беше оптимист за екскурзията си.
Белите планини са известни с бруталните си зимни условия. Свирепите ветрове, често достигащи скорост от 50 до 100 мили в час, и рязкото падане на температурите са нещо обичайно. Натрупаният висок сняг от безмилостното падане от предишния ден беше затрупал пътеката под множество слоеве, закривайки пътя й и правейки навигацията по нея коварна.
До 9:40 ч. сутринта, когато времето се влоши, както и условията на видимост, и без да знае, Емили се отклони от пътеката на дърветата и по северозападното лице на планината. Сама и без навигационни инструменти, тя се бореше да остане на курса, изгубена в безмилостната замръзнала пустош.
Тя скоро осъзна, че е зле подготвена за падащите температури, които паднаха от сравнително умерените 27°F до смразяващите едноцифрени цифри. Въпреки че носеше дълго бельо, отопляеми ръкавици и топло за врата, облеклото на Емили беше по-подходящо за бърз зимен преход, отколкото за планинска експедиция. Нейното леко яке, панталони за упражнения и маратонки с ниско изрязване я оставиха изложена на суровите условия, а липсата на шапка позволи на ценната телесна топлина да избяга, оставяйки вътрешната й температура уязвима към студа.
До 11 сутринта майката на Емили не получи отговор на съобщението си за настаняване. Притеснена, тя алармира властите. В късния следобед започна отчаяно търсене на Емили, докато 20 екипа се бореха със свирепите ветрове и минусовите температури, за да я намерят. Въпреки усилията си, те не успяха да я намерят и се оттеглиха с падането на нощта. Търсенето беше подновено на 21 ноември, като към усилията се присъедини и хеликоптер, но напредъкът беше бавен и трудоемък.
На 22 ноември екипи за търсене откриха вещите на Емили и предполагаеми следи в снега. Продължиха през гъсти гъсталаци и дълбок до кръста сняг, следвайки следите й, но бяха принудени да се оттеглят отново, тъй като жестокото време продължи.
На 23 ноември, 20-ия рожден ден на Емили, издирвателни екипи се приближиха от различни посоки. В 11:15 сутринта групата за търсене се натъкна на смразяваща гледка – безжизнената фигура на Емили, студена и неподвижна, лежаща несигурно близо до ледените извори на Лафайет Брук, на три четвърти миля от призрачната точка, където тя е фатално отклони се от следата.
Тя вероятно се е поддала на излагането до вечерта на 20 ноември, губейки много от вещите си в отчаян опит да избяга от суровото време. Хеликоптер на Националната гвардия на Ню Хемпшир извади тялото й, което след това беше транспортирано до ски зоната Кенън Маунтин.
Семейството на Емили и обществеността скърбят за загубата й. Тя беше умна, грижовна млада жена, обучен спешен лекар с мечти да стане лекар. Семейството й получи бурна подкрепа и призова дарения за екипите за търсене и спасяване.
След трагичната смърт на Емили служителите на Националния риболов и дивеч на САЩ разкриха смразяващ паралел: почти идентичен инцидент се е случил на същото място само година по-рано, през 2021 г. По този повод група туристи също се отклониха от пътеката при подобни коварни метеорологични условия. За щастие те успяха да избягат от жестоката ръка на съдбата, като умело размразиха замръзналите си мобилни телефони в подмишниците си, което им позволи да изпратят сигнал за помощ до екипите за търсене и спасяване.
Размишлявайки върху трагичната съдба на дъщеря си, майката на Емили си припомни собственото си очарование от планините, описвайки ги едновременно като красиви и ужасяващи. Спомни си една история, която написа за планина в Хърватия, уловила двойствеността на красотата и опасността на природата.
Историята на Емили Сотело е трогателно напомняне за непростимата сила на природата. Нейната упоритост и страст към пешеходния туризъм срещат сурови и трагични реалности. Докато семейството й обмисля създаването на фондация в нейна памет, те се надяват нейната история да послужи като предупреждение и урок за всички авантюристи.