Да, говоря за претендента/претендента на Coca Cola Pepsi – те станаха шестата най-голяма армия в света… така или иначе само за малко.
Сега трябва да се запитате: как, за бога, една компания за безалкохолни напитки може да притежава достатъчно военна мощ, за да води война срещу която и да е страна от втория или третия свят и печеля?
Е, тази луда поредица от събития, подобно на много от тези, случили се в близката история, беше продукт на Студената война.
Американската национална изложба.
През 1959 г. американският президент Дуайт Д. Айзенхауер беше доста доволен от това как се развиват нещата в Щатите.
Така той реши да даде част от американската мечта на комунистическите си колеги и да им покаже колко страхотен е всъщност капитализмът.
И така, администрацията на Айзенхауер организира Американската национална изложба в Москва и изпрати там не друг, а тогавашния вицепрезидент Ричард Никсън, за да присъства на откриването и да разказва лирично за американския начин на живот.
Докато Никсън беше там, показвайки електрически белачки за картофи и другите чудеса на западния капитализъм и консуматорството, той влезе в дискусия с тогавашния съветски премиер Никита Хрушчов.
Дискусията се превърна в дебат… който се разгорещи… и прерасна в пълен спор.
Никсън и Хрушчов се опитваха да се убедят един друг в това техен начинът на живот беше най-добрият.
Това беше директен спор капитализъм срещу комунизъм между двама от най-големите играчи от всяка страна.
Главата на Никсън се клатеше по този начин на ядосано пиле, той ръгаше Хрушчов с костеливия си пръст, а Хрушчов беше навит по-здраво от калерчето на детска песен.
И тогава – точно когато изглеждаше, че са на път да скъсат горнищата си и да разрешат Студената война Mortal Kombat стил – намеси се вицепрезидентът на Pepsi, който беше на изложението.
За да се опита да успокои съветския премиер, той каза нещо от рода на „Йо! Хрушчов, скъпа, успокой се и погълни това”, след което протегна чаша пепси.
Хрушчов, за голяма изненада на всички, прие чашата и я изпи.
И до вечерта по-голям изненада за всички, той абсолютно го харесах!
Познайте там беше логика в рекламата на Пепси на Кендъл Дженър в крайна сметка…
Синята напитка и червената нация.
Бързо напред няколко години и Хрушчов жадуваше за това вкусно газирано, така че той реши да извади Pepsi от съветския културен черен списък и да го внася масово в СССР.
Сега, трудната част от тази сделка беше действителната транзакция към Купува нещата.
Съветската рубла не беше валута, която се приемаше по целия свят и като такава той трябваше да сключи различен вид сделка с магната на газираните напитки.
За да направи това, Хрушчов се обърна към един от най-изобилните ресурси в Русия и го използва като бартерно заместител на валута.
И какъв беше този изобилен руски ресурс, ще попитате?
Водка!
СССР сключи сделка с Pepsi, според която те ще търгуват водка вместо валута и това продължава до края на 80-те години.
Управлявайте Пепси, Пепси управлява вълните.
След като първоначалното споразумение на СССР с Pepsi изтече, Pepsi вече не беше на пазара за по-високи цени на първокласна руска водка.
И тъй като съветската рубла все още не е валута, приета в целия свят, те трябваше да сключат нова сделка.
Така че СССР реши да размени Pepsi с нещо друго, което имаше в изобилие.
Бойни машини.
Цяла шибана флотилия от бойни машини на стойност 3 милиарда долара!
Новото споразумение позволи на Pepsi да влезе във владение на a целия военноморски флот състоящ се от не по-малко от 17 атакуващи подводници, разрушител, фрегата и гигантски крайцер!
След като сделката беше сключена, документите подписани и ключовете разменени, Pepsi беше шестата по големина военна сила в света!
И така, какво направиха с цялата тази власт? Дали те преминаха изцяло в Източноиндийската компания и командваха цялата търговия на вълните, както се надявахте да направят?
не!
Току-що продадоха всичко по номинална стойност на шведска компания за скрап. Колко разочароващо.
И точно тук Pepsi премина от компания за газирани напитки до шестата най-голяма армия в света и чак до компания за газирани напитки.