Археолози на Балканите откриха вероятни останки от 8000-годишно село, построено над древно езеро – най-ранното известно село от всякакъв вид в Европа.
Езерото, разположено на границата между Албания и Северна Македония, държи стотици стълбове от дънери, които според археолозите са формирали основите на праисторическото селище. Изследователите все още не могат да оценят първоначалния размер на селището, но откритието им на отбранителна палисада от десетки хиляди дървени шипове, сега под водата, показва, че селото е било сравнително голямо.
Алберт Хафнерархеолог от университета в Берн в Швейцария, който ръководи разкопките, каза пред Live Science, че водолази са взели проби от дървесина от потопените стволове на дървета и дървени шипове близо до албанското село Лин на западния бряг на Охридското езеро преди няколко седмици.
Резултатите от тестовете за запознанства няма да бъдат налични месеци. Но Хафнър каза, че потопената дървесина вероятно е на същата възраст като дървените основи, открити на брега, за които неговият екип установи, че датират между 5800 г. пр. н. е. и 5900 г. пр. н. е.
Това би означавало, че това е най-старото селище, което археолозите са откривали навсякъде в Европа, каза той. Екипът на Хафнер също откри доказателства за подобни „наколни жилища“, построени над водата в подводния праисторически обект Ploča Mičov Grad на източния бряг на езерото – част от Северна Македония – но тези останки датират от няколкостотин години по-късно.
Сега изглежда, че и двете села са построени на противоположните страни на езерото на етапи в продължение на стотици години и че по-късните строителни фази са засенчили най-ранните, каза той.
„Изглежда доста типично, че имаме множество фази на селища, с понякога големи празнини между тях“, каза той. „Сега изглежда, че Лин датира предимно от шестото хилядолетие [B.C.] в няколко фази, започвайки около 5900 г. и завършвайки през 5000 г.“
Първи фермери
Ранните фермери се кръстосват с ловци-събирачи, които вече са окупирали Европа оттогава преди около 45 000 години през периода на горния палеолит и които вероятно са пристигнали от Африка през източните брегове на Средиземно море.
И двете предци са се кръстосвали с номадски протоиндоевропейски народи като Ямная, който пристига в Европа от Евразийската степ преди около 5000 години. Повечето съвременни европейци показват генетична комбинация от трите потекло.
Хафнер обясни, че многото големи езера в региона на Балканите съдържат ясни следи от ранната миграция от Анадола.
Езерни обитатели
Екипът на Хафнер досега е проучил повече от половин дузина обекти на Балканите.
Проучванията на някои от езерните селища са проведени през 60-те години на миналия век. Но последните разкопки използват усъвършенствани техники като много точно радиовъглеродно датиране и дендрохронология, които могат да определят кога дървените трупи са били отсечени, като се гледат пръстените на растежа на дърветата, каза Хафнер.
Повечето от бившите купчини и колове под водата близо до Лин сега са покрити с тиня, но няколко стърчат от дъното на езерото. И археолозите не са сигурни дали селището е построено в дълбока вода или над предимно блатиста земя.
Древните хора вероятно са били привлечени от езерата заради водата и растенията там. Но точно защо праисторическите хора са избрали да строят къщите си на пилоти или колове над езеро или влажна зона не е ясно – въпреки че практиката се вижда в цяла Европа, от Балканите до Балтика.
Хафнър смята, че при нормални условия е щяло да бъде лесно да се премине между къщите с канута. Но голямата палисада от дървени шипове показва, че селото понякога е било атакувано, каза той; и къщите на водата бяха по-лесно защитени (въпреки че може би не винаги успешно.)