Повтарящите се инфекции на пикочните пътища (ИПП) могат да оставят дълготрайни последици, дори когато бактериите вече са елиминирани. Много хора – предимно жени – съобщават, че усещат болка или често желание за уриниране, въпреки че последната им инфекция – цистит, е лекувана успешно. Ново изследване обяснява защо.
Виновникът – възпаление и прекомерен нервен растеж
Учени откриват, че честите инфекции могат да увредят пикочния мехур и да активират определени имунни клетки, наречени мастоцити. Те освобождават химикали, които стимулират свръхрастеж на близките нервни окончания. Това „нервно презареждане“ означава, че дори нормални сигнали се тълкуват от мозъка като болка или чувство за пълен мехур – дори когато той не е.
Освен това, мастоцитите отделят хистамини – молекули, които усилват болковите рецептори. Това води до усещане за дискомфорт, дори без наличие на активна инфекция.
Липсват бактерии в урината, но има растеж на нови нерви
Откритията са публикувани в списанието Science Immunology и се основават на изследване върху тъканни проби от пикочни мехури на жени с повтарящи се ИПП. Екипът от учени, ръководен от д-р Абрахам, анализира проби от осем жени с хронични симптоми и три жени без анамнеза за такива инфекции. Въпреки че първата група не е имала бактерии в урината си по време на изследването, техните тъкани съдържали значително по-голямо количество нервни окончания.
Освен това, при сравнение на урина от 25 жени с повтарящи се ИПП с тази на 12 жени без подобна история, се открива, че първите имат по-високи нива на „вещество P“ – невромедиатор, свързан с болка и възпаление.
Потвърждение от животински модел
За да проверят дали тези промени се причиняват от самите инфекции, изследователите провеждат опити с мишки. Гризачите били инфектирани с бактерии, причиняващи ИПП, веднъж седмично в продължение на три седмици. Резултатите показват, че тези мишки уринират по-често и са по-чувствителни към допир в областта на таза – също както хората с хронични симптоми. При изследване на техните пикочни мехури се установяват същите невронални и възпалителни промени като при човешките проби.
Възможни нови терапии за цистит
Въпреки че откритията са в ранен етап, те отварят врата към нов тип лечение – фокусирано не само върху унищожаването на бактериите, но и върху овладяването на промените в нервната система. Според учените, бъдещите терапии биха могли да включват медикаменти, които ограничават ненормалния нервен растеж или блокират хистаминовите ефекти, като така намаляват хроничната болка и честото уриниране след инфекции.
„Видяхме, че нервите са се развили навсякъде – те са се увеличили на дължина и са имали много повече точки на разклонение“, казва Соман Абрахам, съавтор на изследването и професор по патология в Медицинския факултет на университета Дюк в Северна Каролина. Мастните клетки, разположени близо до нервите, произвеждат растежен химикал, наречен фактор на растежа на нервите (NGF).
Нервният растеж и възпалението – ключови фактори зад продължаващите симптоми
Когато възникне инфекция на пикочните пътища, пикочният мехур активира защитен механизъм: отделя своята външна обвивка, за да се освободи от бактериите, причиняващи инфекцията, обяснява д-р Абрахам. Този процес обаче засяга и близките нервни клетки, които също се елиминират заедно с повърхностния слой. Организмът реагира, като започва да възстановява тези нерви – но при хора с повтарящи се инфекции тази регенерация изглежда се засилва прекомерно, което води до свръхрастеж на нервни окончания.
В подкрепа на тази хипотеза, изследователският екип провежда експеримент с мишки, при който блокира производството на NGF (нервен растежен фактор) – ключова молекула, която стимулира развитието на нови нерви. Резултатът е впечатляващ: при блокиране на NGF не се наблюдава прекомерен нервен растеж, а симптомите на дразнене и често уриниране значително намаляват.
Целта – да се намали употребата на антибиотици
Разбира се, тези данни все още се нуждаят от потвърждение в допълнителни изследвания, включително и при по-големи животински модели, преди да може да се премине към разработване на терапии, подходящи за хора. Въпреки това, резултатите са обещаващи – според авторите, целенасоченото блокиране на ненужния нервен растеж би могло да донесе „по-бързо и по-ефективно облекчение“ от най-тежките симптоми при хора, страдащи от повтарящи се инфекции на пикочните пътища.
Освен това, подобен подход би могъл да намали и прекомерната употреба на антибиотици – проблем с нарастващо значение в глобален мащаб. Ако пациентът няма активна бактериална инфекция, а симптомите му се дължат на възпаление и нервна свръхчувствителност, антибиотиците не само няма да помогнат, но могат и да навредят – като нарушат баланса на чревната микрофлора и допринесат за развитието на антибиотична резистентност. В този контекст, алтернативните терапии, насочени към нервната хиперактивност, изглеждат все по-ценни.
Редактор Ина Димитрова