Хората трябва да се оправят в болницата. Но често неадекватната болнична храна може значително да влоши шансовете това да се случи: смъртността при недохранени пациенти е три пъти по-висока.
20 до 30 процента от лекуваните в болница са недохранени
Проблемът засяга много хора: в Германия 20 до 30 процента от всички болнични пациенти са недохранени. От това страдат хора с хронични или тежки заболявания и особено възрастни хора.
Германското дружество за хранителна медицина (DGEM) сега предупреждава за това по повод Седмицата за информираност за недохранването 2024 (MAW).
„Недохранването не е второстепенен проблем. Често води до усложнения при лечението и значително намалява качеството на живот на засегнатите“, обяснява проф. Матиас Пирлих, вицепрезидент на DGEM, ендокринолог и лекар по хранене в Берлин.
По-слаба имунна система, удължено време за възстановяване
Тъй като недохранването отслабва имунната система, ускорява загубата на мускулна маса и удължава времето за възстановяване. Тези ефекти са особено фатални за хората в болницата: експертите изчисляват, че системното управление на храненето може да предотврати около 55 000 смъртни случая всяка година.
От една страна, това би изисквало да се харчат повече пари за храненето на пациентите – защото това често е мястото, където се правят спестявания: В момента дневните разходи за хранене на пациент често възлизат само на 5 до 6 евро, според съобщение за пресата DGEM.
„По този начин едва ли може да се гарантира висококачествена хранителна доставка. Имаме нужда от ясни стандарти за кетъринг и солидна финансова основа за болничната храна“, казва д-р. Герт Бишоф, президент на DGEM и старши лекар в Центъра за хранителна медицина и превенция в Мюнхен.
По-добро хранене, по-ниски разходи
В крайна сметка общите разходи за лечение биха имали тенденция да намаляват чрез индивидуално съобразена хранителна терапия. Средно недохранените пациенти остават в болница 40 процента повече дни. Освен това ще има по-малко усложнения и по-малко пациенти ще попаднат отново в болница след изписването.
„През 2023 г. допълнителните разходи, дължащи се на недохранване, ще възлизат на до 8,6 милиарда евро. Тези цифри показват ясно, че недохранването натоварва значително здравната система“, казва Пирлих.
Необходими са задължителни екипи по хранене за клиниките
Вече има идеи за ограничаване на драматичните последици от недохранването. От януари 2024 г. за първи път има качествени договори за болници, които са предназначени да работят в сътрудничество със здравноосигурителните компании. Но тъй като в много клиники липсват подходящи специалисти, те не се прилагат.
Затова Бишоф призовава всички болници да създадат квалифицирани екипи по хранене, за да осигурят грижи.
„Чрез целеви мерки можем да се справим с проблема в основата му и да помогнем на засегнатите да имат по-добро качество на живот“, казва Бишоф. Недохранването не е неизбежна съдба.