За първи път специални антитела могат да разтварят плаки в мозъците на пациенти с Алцхаймер. След първоначалната еуфория става ясно, че не е толкова лесно.
Когато Алоис Алцхаймер дисектира мозъка на своя пациент Огюст Детер през 1906 г., той открива, че е пълен с протеинови отлагания. По-късно им е дадено името амилоид бета. Амилоид бета е протеин, който се произвежда в здравия мозък от раждането, но обикновено непрекъснато се разгражда отново.
Това изхвърляне не работи при пациенти с Алцхаймер: протеините се слепват и образуват типичните плаки, познати при деменция. Отлаганията нарушават предаването на сигнала между нервните клетки и в крайна сметка предизвикват фатална каскада, която инициира смъртта на невроните.
Антителата карат плаките да изчезнат
Около 120 години след смъртта на Огюст Детер сега за първи път са налични лекарства, които могат да разрушат тези патологични бучки. Специални антитела насочват имунната система към токсичните протеинови структури. Но колко наистина са от полза за хората с Алцхаймер?
Добри три години след като адуканумаб, първият представител на този нов клас лекарства, беше одобрен в САЩ (съобщава NetDoktor), проучванията вече позволяват по-отблизо да се разгледа неговата ефективност. И това е доста отрезвяващо.
Въпреки че адуканумаб причинява свиване на плаките, той не забавя умствения упадък. Оттогава отново изчезна от американския пазар. Европейската агенция по лекарствата (EMA) отхвърли лекарството от самото начало.
Наследниците Lecanemab и Donanemab сега са малко по-обнадеждени: В 18-месечно проучване, леко болни пациенти, които са получили съответната активна съставка, се представят измеримо по-добре в тестовете за памет. Болестта прогресира с 27 процента по-бавно в групата на леканемаб, отколкото в контролната група. С донанемаб имаше дори 35 процента забавяне.
Ефект едва забележим
Това, което изглежда впечатляващо като цифри обаче, едва ли прави забележима разлика в ежедневието. „Ако сте честни, това просто забавя процеса с няколко месеца, просто го забавя. Състоянието вече не се подобрява. Ето защо пациентите не забелязват нищо“, обяснява в интервю за NetDoktor проф. Стефан Тейпел, ръководител на клиничните изследвания на деменцията в университета в Рощок.
Преди всичко, само хора с много лека загуба на памет се възползват от лекарството – в по-късните стадии на заболяването мозъкът вече е твърде увреден.
Независимо от това, дори този скромен ефект е добра новина: наред с други неща, за първи път е доказано, че бучките са не само следствие от болестта на Алцхаймер, но и един от сложните задействания.
Ползите могат да се увеличат
От друга страна, не може да се изключи, че ползите от лекарството се увеличават за по-дълъг период от време. Изследователските групи наблюдават тенденция към това по време на проучванията. „Ако нещата вървят добре, разликата между потребителите и нелекуваните хора ще се разшири с течение на времето и ефектите може дори да се увеличат“, обяснява изследователят на деменцията Teipel, който също служи в научния консултативен съвет на Alzheimer Research Initiative eV.
Въпреки това е възможно ефектът да намалее отново след известно време. Възможно е антителата първоначално да забавят невродегенерацията. Но в крайна сметка болестта е процес като лавина, която се търкаля неумолимо, след като е започнала.
„Има аргументи и за двата сценария, но все още не знаем как ще завърши“, казва психиатърът. Но изследването на този резултат, след като проучванията приключат, е трудно. „Вече няма контролни групи, с които можем да сравняваме курсовете.“ Ето защо Teipel препоръчва създаването на национален регистър, в който да се записват данните на пациентите. Могат да се установят поне съответните тенденции.
Спрете лавината, преди да е излязла извън контрол
Затова е важно лавината да бъде спряна, преди да е набрала твърде голяма инерция. Всъщност е известно, че амилоидните плаки се образуват в мозъка в продължение на много години, преди да се появят първите признаци на загуба на паметта. Защото мозъкът със своите 100 милиарда неврони и трилиони връзки може да компенсира загубите за дълго време.
Изследователите отдавна търсят начини за откриване на болестта на Алцхаймер възможно най-рано. Най-модерните са кръвните анализи, които откриват подозрителни протеини в кръвта. Друг подход се основава на факта, че нервните клетки в мозъците на бъдещите пациенти с Алцхаймер действат свръхвъзбудени. Освен това има признаци, че променен чревен и орален микробиом може да бъде ранна индикация за деменция. В момента се тества използването на тази информация за ранно откриване.
Досега напредъкът в тази област предизвиква смесени чувства: Какъв е смисълът от ранното откриване на заболяване, което трудно може да се лекува? Подобна диагноза за секунди превръща напълно здравия човек в пациент с плашеща бъдеща перспектива.
Да лекувате Алцхаймер преди появата на първите симптоми?
Ранното откриване обаче е от съществено значение за ефективната употреба на лекарства. Алцхаймер вероятно може да бъде спрян само в много ранен стадий. Никой не знае как ще работят антителата срещу амилоид бета, ако се прилагат десетилетия преди появата на първите признаци на болестта.
Тук обаче възниква следващата дилема: антителата представляват значителни рискове за здравето. При около половината от пациентите с Алцхаймер амилоидните плаки също проникват в части от стените на кръвоносните съдове. Лесно е да си представим какво би се случило, ако приложите антитела към тях: имунната система не прави разлика между амилоидите, които се придържат към нервните клетки, и тези, които проникват в стените на съдовете. Той елиминира и тях – и прояжда дупки в кръвоносните съдове.
Риск от мозъчен кръвоизлив
В проучването Lecanamab около 17 процента от участниците са развили мозъчен оток. По-малки мозъчни кръвоизливи също се виждат при сканиране на мозъка. В повечето случаи те са били безсимптомни. „Това обаче означава и повишен риск от по-тежък мозъчен кръвоизлив“, казва Тейпел.
За да се гарантира, че това не се случва, пациентите трябва да се подлагат на редовни MRI сканирания на мозъка не само преди началото на терапията, но и по време на нейния курс. Само специализирани професионалисти могат действително да оценят тези записи. Не малко усилие, което може да се превърне в своеобразно пречка за достъпността на терапията.
„Само малки предимства“
Леканемаб се очаква да бъде одобрен в Европа през следващите няколко месеца. Обзорното проучване обаче е много критично към употребата му: „Моноклоналните антитела срещу амилоид предлагат на пациенти с деменция на Алцхаймер само незначителни предимства на когнитивно и функционално ниво“, пишат авторите. Подобренията бяха постоянно доста под „най-ниските очаквани клинични подобрения“. В същото време те бяха придружени от клинично значими увреждания.
Всъщност има ли смисъл одобряването на лекарството на тази основа? Или това е спешното желание на движещата сила най-накрая да може да предложи поне на някои от засегнатите, след десетилетия изследвания, лекарство, което се справя с причините за болестта?
Приемането като израз на отчаяние?
„Фактът, че адуканумаб е одобрен в САЩ въпреки слабите данни, всъщност може да е израз на известно отчаяние“, казва Тейпел. Натискът най-накрая да се предложи иновация за това заболяване може да е изиграл роля. „Одобрението обаче е разбираемо за последващите вещества, за които данните са по-ясни“, казва психиатърът, който самият е участвал в едно от проучванията.
Предпоставка за употреба са ясни критерии за това кой получава лекарството. „Трябва да изключим засегнатите, които имат повишен риск от странични ефекти“, подчертава той. Те включват предимно хора с нарушения на кръвосъсирването или такива, които приемат антикоагуланти – и има доста.
Тъй като лекарството е полезно само на ранен етап, Teipel изчислява, че най-много един на всеки десет страдащи от Алцхаймер действително отговаря на условията за рецепта.
И от тези кандидати някои вероятно биха се отказали от това, спекулира Teipel: „Ефектите от терапията не са толкова поразителни, че всеки да казва с ентусиазъм „Наистина искам да получа това“. Някои от засегнатите ще претеглят нещата и в крайна сметка ще решат, че рискът прогресирането на болестта да се забави само с няколко месеца е твърде висок за тях.
Изводът: За девет от десет страдащи все още няма терапия – въпреки съвременните лекарства – която да забави прогресията, камо ли да я спре.
Дали комбинираните терапии са бъдещето на терапията на Алцхаймер?
За в бъдеще Teipel разчита на терапевтични стратегии, които са насочени към Алцхаймер от различни ъгли. В момента се тестват така наречените секретазни инхибитори. Те забавят новото образуване на амилоид бета, след като е бил отстранен от антителата. Досега има много странични ефекти, които са правени опити за намаляване с по-ниска доза.
Но лекарствата, които са насочени към образуването на така наречените тау фибрили, които, заедно с амилоид бета, са друга вредна неврологична промяна при болестта на Алцхаймер, също могат да бъдат полезен компонент. Също така би било възможно терапии с напълно различен подход в крайна сметка да доведат до истински пробив.
Изследователят на Алцхаймер Teipel казва: „Простото премахване на амилоидните бета плаки – това няма да е достатъчно.“