Млечните продукти в момента са във фокуса на научните и обществените дискусии за здравословното хранене. Киселото мляко дори започва да измества зехтина като новата „суперхрана“. Известен кардиолог и изследовател на концепцията „храната като лекарство“ насърчава консумацията на пълномаслени млечни продукти. А ако погледнем върха на новата обърната хранителна пирамида, представена от федералното правителство на САЩ, ще видим голямо парче сирене, поставено редом до пържола.
Здравословна храна ли е сиренето?
Това естествено повдига въпроса: сиренето вече здравословна храна ли е? И къде остава LDL-холестеролът – дългогодишният „виновник“ за сърдечносъдови заболявания – в тази нова картина?
„Храната е сложна система“, казва кардиологът д-р Дариуш Мозафариан, директор на Института за храна и медицина към университета „Тъфтс“ в Бостън. Той често е цитиран в медиите с позицията си, че пълномаслените млечни продукти могат да бъдат също толкова полезни, колкото и нискомаслените. „Не можем да оценяваме една храна само по един показател – например съдържанието на наситени мазнини или калориите – и въз основа на това да вземем решение дали тя е здравословна.“
От десетилетия официалните хранителни препоръки в САЩ насърчават консумацията на около три порции млечни продукти дневно. Новото в последните дискусии е насърчаването именно на пълномаслените млечни продукти.
Баланс на мазнините – наситените до 10% от дневния прием на калории
Проблемът е, че ако човек консумира големи количества пълномаслени млечни продукти, има вероятност да надхвърли препоръчителния дневен прием на наситени мазнини – който трябва да бъде под 10% от общия калориен прием. Това обяснява д-р Франк Ху, председател на катедрата по хранене в Харвардското училище по обществено здраве T.H. Chan в Бостън. Рискът е още по-голям при хора, които редовно консумират и други храни, богати на наситени мазнини, като червено месо и други животински продукти.
„Освен това някои нови препоръки насърчават използването на масло или говежда лой вместо растителни масла за готвене“, допълва той. „Тогава математиката просто не излиза.“
Какво означава това на практика?
Според д-р Мозафариан има едно възможно решение: наситените мазнини от пълномаслените млечни продукти да не се включват в изчисляването на препоръчителната граница от 10%. Подобен подход вече е приложен от американското правителство, когато пълномасленото мляко беше върнато в програмите за училищно хранене.
По неговите думи идеята да се приемат пълномаслени млечни продукти е разумна, защото „доказателствата са доста ясни, че няма реално предимство нискомаслените млечни продукти да се консумират вместо пълномаслените“. Той дори допуска, че е възможно пълномаслените млечни продукти да имат определени предимства спрямо нискомаслените, макар че темата изисква още изследвания.
Не всички специалисти обаче са съгласни с тази позиция.
„Това просто няма логика“, смята д-р Ху. „Наситените мазнини са наситени мазнини – това е една и съща молекула. Все едно да кажем: „Не трябва да броим добавената захар в киселото мляко, защото като цяло киселото мляко е здравословно.“
Редактор Ина Димитрова
Снимка: Freepik