Статистически, летенето остава изключително безопасен начин за пътуване – едва една фатална катастрофа на всеки 13,7 милиона полета. Но макар съвременната авиация да е сведена до почти нулев риск от инциденти, науката започва да обръща внимание на един по-тих и невидим враг – космическата радиация, която дебне високо в небето.
„Самолетът е една много необичайна среда“, казва д-р Айлийн Макнийли, епидемиолог от Harvard T.H. Chan School of Public Health. Тя и други учени свързват редица фактори, присъщи на въздушното пътуване – като понижено налягане в кабината, излагане на космическо лъчение и следи от химикали във въздуха – с повишен риск от рак, образуване на тромби и неврологични симптоми.
Тези рискове са най-добре документирани при пилоти и кабинен екипаж, които прекарват стотици часове годишно на голяма височина. Но изследователите предупреждават, че и честите пътници – т.нар. „frequent flyers“ – може също да натрупат значителна доза радиационно въздействие.
Какво представлява рискът от космическа радиация
Когато самолетът лети на голяма височина, пътниците губят част от естествената защита на атмосферата срещу космическите лъчи, които проникват в корпуса на машината. Радиоактивният фон е особено силен при полярните маршрути, където земното магнитно поле е по-слабо.
По данни на Масачузетския технологичен институт (MIT), еднопосочен полет между Ню Йорк и Банкок води до излагане на около 101 микросиверта (µSv) радиация – това е единицата, с която се измерва дозата на облъчване. При двупосочно пътуване тя може да достигне 200 µSv. За сравнение, Международната комисия по радиологична защита препоръчва годишен лимит от 1000 µSv (1 mSv) за безопасно излагане.
Еднократен полет не е проблем, но за хората, които летят често, дозите се натрупват с времето. Именно това обяснява защо проучванията върху авиационните екипажи показват по-висок риск от някои видове рак.
Какво показват изследванията
Мета-анализ от 2019 г. установява, че рискът от меланом при пилоти и стюардеси е повече от два пъти по-висок в сравнение с общото население. Други проучвания сочат, че жените сред кабинния персонал имат 51% по-висок риск от рак на гърдата и четирикратно по-висок риск от немеланомни кожни тумори.
Освен това, в ново изследване на екипа на д-р Макнийли се установява, че способността на тялото да поправя увредена ДНК намалява след дълъг полет. Тъй като тази функция е ключова за защитата от рак, резултатите будят основателна тревога.
Какво може да направи пътникът, за да намали радиацията в самолета
За повечето хора рискът остава нисък, но експертите препоръчват няколко прости мерки за намаляване на натоварването:
-
Избирайте по-къси маршрути, когато е възможно.
-
Избягвайте честите полярни полети (например между Северна Америка и Азия).
-
Поддържайте здравословен начин на живот, богат на антиоксиданти – те помагат на клетките да се възстановяват.
-
Ако работите в авиацията или летите над 70–100 пъти годишно, обсъдете с лекар необходимостта от медицински мониторинг.
✈️ Извод: Летенето ще остане едно от най-безопасните постижения на човечеството. Но както припомнят учените, истинските рискове понякога не се виждат с просто око – те се измерват в микросиверти. И макар космосът да е далеч, неговите лъчи стигат чак до нашите седалки на борда.
Редактор Ина Димитрова