Птичият грип се разпространява сред млечните крави в Съединените щати. Следи от патогените са открити и в млякото от супермаркетите. Колко опасно е това и какво означава за останалия свят?
В САЩ много млечни крави са били заразени с вируса на птичи грип H5N1. Компоненти на вируса наскоро бяха открити и в търговско краве мляко. Според Агенцията по храните и лекарствата (FDA) една на всеки пет от тестваните проби е била засегната.
Консумацията на пастьоризирано мляко изглежда не е опасна за хората – защото вирусът очевидно се убива при нагряване. Въпреки това, с всяка заразена крава рискът вирусът да премине към хората, да се адаптира към този нов гостоприемник и в крайна сметка да се разпространи от човек на човек, се увеличава.
Специалистите са изненадани, че заразата изобщо циркулира сред кравите. Досега вирусът е открит предимно в месоядни бозайници като кучета, котки, мечки и тюлени, за които се смята, че са яли заразени птици.
Можете ли да се заразите, като пиете мляко?
Според наличните данни хората не се заразяват от пастьоризирано мляко. Предишни проучвания на сродни вируси показват, че вирусът най-вероятно се убива при нагряване. В момента се провеждат съответните тестове за H5N1. Досега няма регистриран случай, в който човек да се е заразил, докато е пиел мляко.
Според FDA не са открити следи от вируса при тестове на мляко на прах за адаптирани млека.
Препоръчва се обаче повишено внимание с прясното, необработено краве мляко – така нареченото сурово мляко. Тестовете успяха да открият много високи концентрации на вируси в тези проби.
Хората също ли са засегнати?
До момента е регистриран само един случай на мъж, който е имал контакт с крави. Инфекцията беше много лека: той разви само симптоми на конюнктивит. Това не е необичайно при човешки инфекции с H5N1: някои клетъчни рецептори в човешкото око са подобни на тези в дихателните пътища на птиците.
Какво е положението в Европа?
Засега е дадено напълно ясно за европейските потребители: „Досега няма доказателства за подобни случаи на инфекция извън САЩ“, пише в изявление на института Фридрих Льофлер. Първоначалните тестове на 1000 кръвни проби от говеда не показаха доказателства за инфекции с H5N1.
Това обаче може да се промени. „Вниманието на Института Фридрих Льофлер и изследователите към тази ситуация е много високо“, казва Мартин Беер, ръководител на Института за вирусна диагностика към Института Фридрих Льофлер (FLI), пред Ärzteblatt. В случай на необясними заболявания в стадата крави, които са придружени от намаляване на млякото, трябва да се има предвид и H5N1.
Има ли опасност от нова пандемия?
Нова пандемия може да се развие, ако патоген се предава от човек на човек. Понастоящем няма доказателства за това с H5N1. Видът на предаване също е от решаващо значение: болестите, които се предават по въздуха, например, са особено заразни. Няма доказателства за това и с H5N1. Както показа пандемията Sars-CoV-2, вирусите са изключително адаптивни. Следователно ситуацията може да се промени по всяко време.
Как СЗО оценява ситуацията?
Въз основа на наличната информация Световната здравна организация (СЗО) оценява общия риск за общественото здраве като нисък: „За хората, които влизат в контакт със заразени птици или животни или със среда, заразена с вируса, рискът от инфекция е класифициран като ниска до умерена.“ Тази оценка обаче може да се промени въз основа на допълнителна информация.
Как се разпространява вирусът?
Това в момента не е ясно. Най-вероятната инфекция изглежда е чрез доилния съд. При някои крави са засегнати само отделни зърна. По време на механичното доене, индивидуалните чашки за биберони, поставени върху бибероните, също могат да предадат вируса.
Би било също така възможно, че почистването под високо налягане на конюшните може да произведе опасни аерозоли, които могат да се придвижат от една ферма до друга чрез оборудване или дрехи. С едно изключение не са открити вируси в респираторния тракт на заразени крави. Дали разпространението във въздуха все още е възможно остава открит въпрос.
Откъде идва вирусът при кравите?
Изглежда възможно една крава в Тексас да се е заразила. Тогава вирусът може да се е разпространил първоначално в стадото и по-късно чрез транспортиране на животни. Досега са засегнати животни в около 30 ферми в осем американски щата. Първите случаи са открити през февруари 2014 г. Въпреки това, според анализите на генома на вируса, той може да е циркулирал много по-дълго. Освен това може да бъде много по-разпространено, отколкото се смяташе досега.