Проучване в САЩ показва възможен риск от метали в тампоните. Това звучи притеснително. Но други източници са наистина рискови.
Американският изследователски екип откри малки количества тежки метали във всичките 14 изследвани вида тампони. Въпреки това, според Федералния институт за оценка на риска (BfR), не трябва да се очакват последици за здравето от употребата на тампони. Елементите, включително арсен, кадмий и олово, са открити само в малки количества, казва институтът.
Дори ако всички съдържащи се метални частици са напълно абсорбирани през лигавицата – което е нереалистичен сценарий – замърсяването би било незначително, ако го сравните с фоновото замърсяване от храна, питейна вода, домашен прах, трафик и индустрия.
„Няма причина да не използвате тампони“
„Резултатите от проучването не са причина да избягваме тампоните“, подчертава експертът по токсикология Андреа Хартвиг от Технологичния институт в Карлсруе (KIT).
Елементи като олово и арсен по принцип се срещат навсякъде, така че откриването им в предмети или храна не е необичайно. Дори при най-лошия възможен сценарий на пълен прием, откритите количества биха били няколко процента от това, което се консумира ежедневно само чрез храна.
Арсен, кадмий, хром, живак, олово
Екипът, ръководен от Джени Шиърстън от Колумбийския университет в Ню Йорк, изследва 30 тампона от 14 марки тампони – така че броят на изследваните продукти е много малък. Съобщава се, че три от тампоните са закупени от европейски страни. Търсенията включват арсен, кадмий, хром, живак и олово.
Всеки от 16-те изследвани метала може да бъде открит в поне една проба от тампон, както екипът съобщава в списанието Environment International. Концентрациите се различават значително в зависимост от региона, материала и марката.
Стойности под изискванията на ЕС за текстил
В ЕС пропорциите на олово, кадмий, хром и арсен в текстилните тъкани трябва да бъдат под един милиграм на килограм, както се посочва в проучването. Следователно всички тампони бяха под тази стойност. Тампоните обаче влизат в контакт с вагиналната лигавица, през която може да се абсорбират повече от тези вещества.
Калций и цинк, които са открити в сравнително високи концентрации, се добавят умишлено към тампоните – за контрол на миризмата, като лубриканти и като антимикробни агенти. „Което може би обяснява защо ги открихме в толкова високи концентрации“, обясняват изследователите.
Притеснително е, че токсични метали като арсен и олово се намират в тампоните, обяснява Шиърстън. Самите изследователи обаче посочват също, че не е ясно дали металите се освобождават от тампоните по време на употреба и дали влизат в кръвта през вагиналния епител. В момента не може да се каже дали откритите метали могат да допринесат за отрицателни последици за здравето.
Източници: Заводи и производствени процеси
В случай на памучен материал, например, металите може да са попаднали в растенията от почвата, както обяснява екипът на Шеърстън. Друг източник са производствените процеси. Изследователите смятат, че в бъдеще е необходимо производителите да тестват тампоните по-специално за токсични метали.
Токсикологът Хартвиг смята, че това изискване има смисъл: трябва също така да бъде задължително за производителите на други потребителски стоки и хигиенни продукти да проверяват съдържанието на тежки метали в своите продукти.
„По-нататъшно намаляване на дела на тежките метали“
BfR заявява, че като цяло делът на тежките метали трябва да продължи да се намалява чрез отговорен подбор на суровини и добри производствени практики. Особено при оловото, концентрацията трябва да се поддържа толкова ниска, колкото е разумно възможно.
Основна входна точка за тежките метали са лигавиците на стомашно-чревния тракт. Те се абсорбират и през лигавиците на дихателните пътища, например чрез цигарен дим. Дългосрочното, хронично излагане на тежки метали може да доведе до здравословни проблеми. При оловото и живака това може да причини увреждане на нервите, при кадмия може да причини увреждане на бъбреците и костите.
Натрупват се тежки метали
Тежките метали се съдържат в скалите в земната кора и могат да попаднат в растения и други храни в резултат на естествени процеси на изветряне. Те също попадат в околната среда чрез определени промишлени процеси, автомобилен трафик, разпространение на утайки от отпадъчни води и употребата на определени пестициди, според Федералната служба за защита на потребителите и безопасност на храните (BVL).
Тежките метали се натрупват в определени растения или органи на селскостопански животни. Според BVL по-високи концентрации на кадмий често се откриват в зеленчуците, ядливите гъби и в вътрешностите на заклани животни. Органично свързаният живак се съдържа главно в рибите и мидите.
Не е известна безрискова долна граница за арсен и олово
През последните няколко десетилетия общото замърсяване с метали е намаляло значително, казва експертът от KIT Хартвиг, особено в случай на олово поради забраната за олово в бензина. Въпреки това, тъй като няма стойност за оловото и арсена в частност, която да може да се класифицира като безопасна, има смисъл допълнително да се намали експозицията във всички области, доколкото е възможно.
cf/dpa