Отдавна е известно, че физическата активност предпазва сърцето: упражненията противодействат на рискови фактори като затлъстяване, високо кръвно налягане или образуване на плаки по стените на съдовете – така наречената артериосклероза.
Това обаче обяснява само около 60 процента от положителния ефект на физическата активност върху намаляването на сърдечно-съдовите заболявания, пише екип от Харвардското медицинско училище в Бостън. „Следователно тук може да има и други механизми“, обяснява ръководителят д-р. Ахмед Тавакол.
Физическата активност намалява реакциите на стрес в мозъка
Заедно с колеги той идентифицира и изследва друг механизъм: физическата активност намалява мозъчната активност, свързана със стреса. И това е точно това, от което сърцето и кръвоносните съдове изглежда се възползват.
„Стресът се обработва от мрежа от различни области на мозъка“, обяснява първият автор на изследването, попитан от NetDoktor. Амигдалата – на немски: амигдалата – играе ключова роля.
Когато амигдалата реагира при стрес
Има две амигдали: едната е разположена в предната част на всеки темпорален дял. Тяхната работа е да оценяват емоционално сетивните впечатления и да съхраняват особено впечатляващи преживявания в паметта. Това позволява, наред с други неща, бързи реакции при опасни ситуации. Амигдалата също влияе върху сърдечната дейност и дишането.
Важен антагонист е префронталната кора, която участва във вземането на решения и контрола на импулсите: „Той успокоява и контролира амигдалата и нейните негативни сигнали“, казва Тавакол.
Повече упражнения означават по-малко стрес в мозъка
Всъщност ученият и неговият екип установиха, че свързаната със стреса мозъчна активност има тенденция да бъде по-ниска при хора, които спортуват повече. Това може да се установи с помощта на така нареченото PET сканиране, което записва активността на различни области на мозъка.
Такива сканирания показват също, че този ефект се дължи главно на подобрената функция на префронталния кортекс. „В допълнение, упражненията могат също директно да намалят активността на амигдалата. Ефектът върху кортекса обаче изглежда е по-голям“, обяснява Тавакол пред NetDoktor.
150 минути упражнения на седмица
Неговата изследователска група оцени данни от повече от 50 000 участници. Те предоставиха информация за тяхната физическа активност и други фактори, свързани със здравето.
Препоръките на Световната здравна организация (СЗО) послужиха като еталон за достатъчна физическа активност. Това са поне 150 минути умерена физическа активност на седмица или 75 минути интензивни тренировки.
След това здравното развитие на участниците беше наблюдавано за среден период от десет години. 774 от тях са преминали и ПЕТ скенер.
Резултатът: Около 13 процента от всички участници са развили сърдечно-съдово заболяване през това време. За хората, които отговарят на препоръките на СЗО за физическа активност, рискът е с 23% по-нисък.
Хората с депресия се възползват двойно
Хората, страдащи от депресия, се възползваха най-впечатляващо от упражненията: „Физическата активност беше около два пъти по-ефективна за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания при хора с депресия“, казва Тавакол. Психичното заболяване е свързано с по-висока свързана със стрес мозъчна активност. „Това може да обясни резултатите“, каза ученият.
Наблюдението е още по-важно, защото хората с депресия са особено склонни да развият сърдечно-съдови заболявания – и обратното. Фактът, че депресията оказва негативно влияние върху начина на живот, със сигурност също допринася за това: засегнатите нямат енергия да се хранят здравословно и да спортуват, да поддържат социалните си контакти и често пият повече алкохол.
Фактът, че спортът е толкова мощен лост за защита на сърцето, е важно послание. Във всеки случай знаем, че физическата активност има и директен антидепресивен ефект. Възможно е влиянието на упражненията върху реакциите на стрес в мозъка също да играе централна роля тук.
Каква роля играе активираният костен мозък?
Tawakol вече е изследвал точните механизми, чрез които упражненията влияят на сърдечно-съдовото здраве в предишно проучване. По това време екипът установи, че повишената активност на амигдалата е свързана с повишена метаболитна активност в костния мозък и артериите.
По това време Tawakol предположи, че амигдалата изпраща неизвестни досега сигнали до костния мозък, който след това може да увеличи производството на бели кръвни клетки. А те от своя страна могат да предизвикат възпалителна реакция в артериите и по този начин да насърчат атеросклеротични съдови промени.
Тези механизми обаче все още не са доказани. Изследователите подчертават, че са необходими допълнителни проучвания, за да се демонстрират връзки.