След като е прострелян в главата през 1938 г. по време на Испанската гражданска война, един войник започва да вижда света назад и с главата надолу.
Според нов доклад за историческия случай, публикуван на 1 април в списанието Неврология, когато лекарите прегледаха 25-годишния испански войник, известен като пациент М, те откриха ясни рани, където куршумът влезе и излезе от черепа му. Тези рани не изискват операция.
Но когато войникът идва в съзнание, нещата се объркват. Д-р Хусто Гонсало Родригес-Леал, невролог, който е работил като лекар-консултант във военната здравна болница Годела във Валенсия, Испания, първоначално документира странния случай на пациент М. Той преглеждаше пациенти с мозъчни травми, за да разбере по-добре функционалната организация на органа.
В своите преведени бележки Гонсало пише: „След като се възстанови от това състояние, пациент М разбра, че почти е загубил зрението си. Той казва: „Забелязвах нещо с дясното си око, но нищо с лявото.“
Пациент М също наблюдава хора и предмети, които се появяват от противоположната страна на зрителното му поле, вместо там, където се намират в действителност. Тази странна, забавна огледална инверсия също се превежда на шумове и докосване. Той можеше да чете цифри и букви както напред, така и назад с лекота и често виждаше нещата в три екземпляра и с цветове, които изглеждаха сякаш са отделени от обектите, според доклада за случая.
Гонсало също намери за странно, че „М погледна ръчния си часовник от всяка посока, за да провери часа“, според статия в испански вестник.
Той беше особено заинтригуван от това как човекът може да „чете вестника гладко и със същата лекота в нормална позиция и с главата надолу“, пише Гонсало в своята двутомна книга Мозъчна динамика (Институт С. Рамон и Кахал, 1945 г.).
„[M] намери аномалиите си за странни, когато например видя мъже да работят с главата надолу върху скеле“, пише той. Като цяло смущенията остават напълно или почти напълно незабелязани както от пациент М, така и от други пациенти, които са претърпели подобни наранявания, отбеляза Гонсало По-късно, когато пациентите ги открият, те изглежда не се притесняват, а по-скоро ги смятат за нещо временно, което не засяга или компрометира ежедневието им, пише той.
Всъщност Гонсало отбелязва, че пациент М омаловажава своите симптоми на обърнато зрение, казвайки: „Те са неща, които понякога се появяват в моето зрение.“
Гонсало продължи да изучава пациент М в продължение на десетилетия, създавайки своята теория за мозъчната динамика в процеса. Тогава обаче областта на неврологията остава затънала в миналото и невъзприемчива към новите идеи на Гонсало.
През 30-те години на миналия век „мозъкът се е виждал като малки кутии“, Алберто Гарсия Молина, невропсихолог от Института Гутман в Барселона, каза пред El País. „Когато сте променили кутия, се предполага, че е имало конкретен дефицит. За д-р Гонсало модулните теории не могат да обяснят въпросите, които се появяват с пациент М, така че той започва да създава своята теория за динамиката на мозъка, скъсвайки с хегемонистичната визия за това как работи мозъкът.“
Чрез изучаване на пациент М и стотици други пациенти с мозъчни травми, Гонсало предположи, че симптомите на мозъчно увреждане зависят от „големината и позицията“ на лезията или нараняването в органа.
След това той идентифицира три общи синдрома, които могат да възникнат след мозъчно увреждане: централен (смущения, които засягат множество сетива), парацентрален (подобен на централния, но ефектите не са равномерно разпределени между сетивата) и маргинален (засягащ мозъчните пътища само за определени сетива ). Той установи, че „патологичната промяна, наблюдавана след мозъчна лезия, е резултат от игра на градиенти. При централния синдром лезията включва областта, където припокриването на визуалните, тактилните и слуховите градиенти е най-голямо, оттук и нейният мултисензорен симетричен характер ”, според новия доклад за случая.
Без лечение пациентът М е живял остатъка от живота си в рамките на това алтернативно възприятие, до смъртта си в края на 90-те години, според El País.