Възрастните често насърчават децата да казват само истината и никога да не лъжат. Но проучването показа, че ако децата наистина правят това, тогава възрастните ги оценяват много по-строго.
Истината може да нарани и дори да убие човек, затова доста често прибягваме до така наречената спасителна лъжа. Например, ние не казваме на сериозно болен човек, че шансовете му за възстановяване са много малки, не казваме на несимпатична жена за външния й вид и не обвиняваме колега на работа за неприятна миризма от устата му. Това се разбира добре от възрастните, но не и от децата, според проучване на Тексаския университет. То показа, че ако децата говорят груби истини, тогава възрастните ги възприемат по-тежко от тези, които говорят учтиви лъжи.
На група възрастни доброволци бяха показани 267 видеоклипа на деца на възраст от 6 до 15 години, които казват истината или лъжата в различни социални ситуации. Например те информираха събеседника си, че има спанак, заседнал в зъбите си. Всички възрастни бяха помолени да изразят мнението си за децата. Оказа се, че ако следват препоръките на възрастните и говорят чистата истина, те правят по-лошо впечатление на тези възрастни, в сравнение с тези деца и юноши, които предпочитат да излъжат за добро.
Вярно е, че възрастните съобщават, че е вероятно да възнаградят най-много онези деца, които са успели да изрекат фината истина, като същевременно запазят учтивост. Резултатите от това проучване показват още веднъж, че малките деца получават противоречиви послания от възрастни за това дали трябва да бъдат честни или да лъжат, тоест да бъдат учтиви, или да говорят истината, както я виждат пред тях. (ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ)