Изследователите са частично дешифрирали „неизвестната кушанска писменост“ – система за писане, която озадачава лингвистите, откакто е открита за първи път през 50-те години на миналия век.
Изследователите декодират древния текст, използвайки надписи по скални стени, открити близо до дефилето Алмоси в северозападен Таджикистан през 2022 г., които включват части на изчезнал, но известен език, наречен бактрийски.
„Разработихме, че така наречената „кушанска писменост“ е била използвана за записване на неизвестен досега средноирански език“, водещият автор на изследването Свеня Бонмансравнителен лингвист от университета в Кьолн в Германия, каза в a видео публикувано от университета на 13 юли. „С други думи, дешифрирахме сценария“.
Този средноирански език вероятно е бил един от официалните езици на Кушанската империя, която се е разпростирала в Централна Азия и Северозападна Индия между 200 г. пр. н. е. и 700 г. сл. н. е. На върха на своята мощ, през втори век сл. н. е., кушаните са съществували съвместно с Римската империя. Древните евразийски номади, които първоначално са се заселили в Кушанската империя – наречени „тохари“ от гръкоримските автори – може също да са говорили езика, който изследователите са предложили да нарекат „етео-тохарски“. („Eteo“ е префикс, използван от съвременните учени, който означава „истински“ или „оригинален“.)
Писмеността, свързана с този кушански език, е останала неуловима отчасти защото много текстове не са издържали теста на времето, каза Бонман. „Повечето от написаното по онова време вероятно е било записано на органични материали, като палмови листа или кора от брезови дървета. Органичният материал се разлага много бързо, което означава, че на практика не остава нищо от него.“
Свързани: Криптичната писменост на 4000 години може най-накрая да бъде дешифрирана
Знаци, издълбани в стените на пещерите и изрисувани върху керамика, обаче са оцелели в Централна Азия и предоставят улики за кушанския език. Археолозите са открили няколко десетки надписи от края на 50-те години на миналия век, предимно в днешен Таджикистан, Афганистан и Узбекистан.
„Изследователите са работили върху това в продължение на десетилетия, най-вече във Франция и Русия, но не са постигнали малък успех“, Юджийн Хилпрофесор по сравнителна лингвистика в университета в Кьолн, който не е участвал в проучването, каза във видеото.
Ирански език
В проучване, публикувано на 12 юли в списанието Трудове на Филологическото дружествоБонман и нейните колеги изследваха новооткритите „двуезични“ надписи и декодираха кушанската писменост, използвайки методи, подобни на тези използвани преди това за дешифриране на други древни езици.
„Най-добрият сценарий е да имаме паралелен текст – така нареченият двуезичен или триезичен – който представя приблизително същото значение, но на два или три различни скрипта или езика“, каза Бонман.
В този случай изследователите са успели да разберат кушанското значение, използвайки паралелни надписи на бактрийски, издълбани в скалите, намерени в дефилето Алмоси и в Дащ-и Навур, в Афганистан, през 60-те години на миналия век.
„Имахме паралелни текстове и знаехме, че елементите, които съдържат, вероятно ще се появят в нашия сценарий“, каза Бонман. „Стъпка по стъпка успяхме да разчетем все повече и повече ирански думи, така че стана ясно, че това е ирански език.“
Думи, които споменават кушанския император Вема Тахту като „цар на царете“ в текстовете от Таджикистан и Афганистан, подсказват на изследователите относно фонетичните стойности на отделните знаци, които дотогава остават загадка. Техните наблюдения предполагат, че кушанската писменост записва език, който се е развил по средата между бактрийския и език, известен като хотански сака, който се е говорил в древен западен Китай.
Откритието хвърля светлина върху повече от половината от 25 до 30 знака, използвани в кушанската писменост, според проучването. Екипът се надява, че чрез повторно изследване на известни надписи и търсене на повече примери, те могат да дешифрират останалите знаци и да разчетат енигматичния скрипт в неговата цялост.