Когато чуем думата шизофрения, често в съзнанието ни изникват погрешни представи – за насилие, непредсказуемост, дори опасност. Реалността обаче е различна. Хората, живеещи с това заболяване, не са определени от диагнозата си – те са интелигентни, чувствителни и достойни личности, които всеки ден се борят не само с болестта, но и със стигмата.
Въпреки напредъка в приемането на психичните заболявания, хората с шизофрения все още се сблъскват с изолация и предразсъдъци. Почти 90% от тях съобщават, че са дискриминирани в обществото, при наемане на работа или при достъп до здравни услуги.
„Имам това красиво човешко същество на дъщеря, която е умна, добра и забавна – и която не би наранила муха“, споделя Никол Гилън, майка на 27-годишна жена с диагноза шизофрения и директор на организацията Schizophrenia & Psychosis Action Alliance. „Болестта промени пътя ѝ в живота, но не и същността ѝ.“
Тео: „Стигмата е по-опасна от самата болест“
63-годишният Тео Карансалис живее с шизофрения от детството. Първите му симптоми се появяват, когато казва, че ангел е влязъл в стаята му. Бил е отличен ученик, завършил две магистратури, но животът му е белязан от кризи – халюцинации, странно поведение, опити за самоубийство.
„Бях стабилен, докато не престанах да съм“, казва с усмивка Тео, който някога е работил като митнически агент, но е уволнен, след като започнал да подпечатва паспортите с печати на „Флинстоунс“.
Днес той живее във Флорида, женен е от 30 години и има двама синове. Единият също страда от шизофрения. Тео говори открито за болестта, но и за болката от общественото отхвърляне:
„Третират ни като опасни и неспособни. Ако кажа, че имам множествена склероза, хората ми помагат. Ако спомена шизофрения, се отдръпват. Стигмата е по-опасна от самата болест.“
Бетани: „По-добре – това е думата, която ми дава надежда“
За 32-годишната Бетани Джеймс думата „по-добре“ е символ на възстановяването.
„Хората вярват, че с шизофрения никога няма да се оправиш. Но „по-добре“ означава различни неща: първо да не пропускаш лекарствата си, после да имаш дом, работа, приятели. Постепенно си връщаш усещането, че си цял човек.“
Първите симптоми при нея се появяват по време на следването ѝ в университета – изолация, безсъние, тревожност, халюцинации. Диагнозата е шизоафективно разстройство. След хоспитализация и дълго лечение тя успява да възстанови контрола над живота си.
Днес Бетани живее в Денвър, работи в издателска компания и е активен застъпник за психично здраве сред афроамериканската общност. Мечтае да завърши образованието си и да създаде собствен бранд за тениски с вдъхновяващи послания.
„Възстановяването не е фантазия“, казва тя. „Аз съм доказателство.“
Стивън: „Не сме луди. Имаме лечимо заболяване“
Когато заминава за колеж, 18-годишният Стивън Дейджис започва да чува гласове и да вярва, че хората по радиото говорят за него. Симптомите се задълбочават, а страхът да потърси помощ го държи в мълчание.
„Мислех, че само „лудите“ ходят на терапия. Беше ми трудно да призная, че нещо не е наред“, спомня си той. След консултация с психолог и лечение с антипсихотични медикаменти започва дългият му път към възстановяване.
Шизофренията има силен генетичен компонент – и бащата на Стивън е страдал от нея. Стресът от първата година в университета вероятно е отключил заболяването.
След години колебания между стабилност и рецидиви, Стивън намира подкрепа в Центъра за оценка и възстановяване на психози към Университета в Пенсилвания. Там среща хора, които му показват, че диагнозата не е присъда.
Днес той работи в Amazon, менторира други пациенти и участва в групи за взаимопомощ. „За първи път видях на работното си място плакати с надпис „Добре е да не си добре“. Това е огромна промяна.“
Стивън вярва, че обществото започва да разбира по-добре психичните разстройства:
„Не сме луди и не сме опасни. Имаме химичен дисбаланс в мозъка, който може да се лекува. Аз съм позитивен, мил и любящ човек – и не искам повече да се крия.
Да видим човека, не диагнозата
Шизофренията е сериозно, но лечимо състояние. С подходяща терапия, подкрепа и разбиране много пациенти водят пълноценен живот – работят, създават семейства, реализират мечтите си.
Както казва Бетани: „По-добре – това е нашата дума. Защото винаги има начин да станеш по-добре.“