Дълбоко под вечната замръзналост, която покрива група острови в Северния ледовит океан, се крие нарастващо и мигриращо море от метан, откриха изследователи.
Дебелата вечна замръзналост или почвата, която остава замръзнала в продължение на най-малко две години, образува плътно уплътнение, което досега е предотвратявало изтичането на милиони кубични фута метан – но няма гаранция, че мощният парников газ в крайна сметка няма да избяга, според проучване, публикувано на 13 декември в списанието Граници в науката за Земята.
„Понастоящем изтичането отдолу на вечната замръзналост е много ниско, но фактори като отдръпването на ледниците и размразяването на вечната замръзналост могат да „повдигнат капака“ на това в бъдеще“, водещ автор Томас Бърчалгеолог от Университетския център в Свалбард в Норвегия, каза в a изявление.
Основата на вечно замръзналата земя е вълнообразна, което създава джобове между вечната замръзналост и основната геология, където газът от биологични и небиологични източници може да се натрупа и да попадне в капан. Ако това уплътнение на вечната замръзналост се разпадне, това може да предизвика верижна реакция, при която силният затоплящ ефект на метана ще размрази повече вечна замръзналост и ще освободи още повече газ. Тази порочна верига за обратна връзка би ускорила допълнително затоплянето, топенето и емисиите на метан, предупредиха изследователите в проучването.
Свързани: Странно изтичане на метан, открито в най-дълбоката точка на Балтийско море, озадачава учените
Вечната замръзналост е широко разпространена на Свалбард, норвежки архипелаг, разположен дълбоко в Арктическия кръг и само на 500 мили (800 километра) от Северния полюс. Мисии, които включват сондиране в замръзналата почва в търсене на изкопаеми горива, често попадат случайно на джобове с природен газ, но степента на тези резерви е неизвестна, според проучването.
Бирчал и колегите му използваха исторически данни от търговски и научни сондажи, за да картографират вечно замръзналата земя в целия Свалбард и да определят точно тези запаси от природен газ. Изследователите откриха, че залежите, богати на метан, са много по-често срещани, отколкото се смяташе на островите. Като се има предвид, че архипелагът има подобна геоложка и ледникова история като останалата част от Арктическия регион, същото може да се отнася и за други покрити с вечна замръзналост места близо до Северния полюс, се казва в изявлението.
Уплътнението на вечната замръзналост на Свалбард не е еднородно, установи проучването. Крайбрежните райони имаха по-тънка кора от замръзнала почва поради топлината, донесена от океанските течения, докато вечната замръзналост в низините беше дебела и наситена с лед, което означава, че има „изключително добри уплътняващи свойства“ и може да се „самовъзстановява“, пишат изследователи в проучването. В планините вечно замръзналата почва беше по-люспеста и по-пропусклива поради сухи условия.
Но вечната замръзналост, която сега е устойчива на течове, може да не остане такава. Свалбард е едно от най-бързо затоплящите се места на планетата, според проучването, и неговият „активен“ слой от вечна замръзналост – горните няколко фута, които се размразяват и замръзват отново сезонно – става все по-дълбок с нарастването на глобалните температури.
Да се оцени колко метан е уловен под вечно замръзналата земя е трудно, защото е трудно достъпен и има само няколко дузини сондажи, на базата на които да се правят заключения. Въз основа на едно място, където е измерен потокът на газ, обаче, изследователите изчисляват, че той може да бъде от порядъка на няколко милиона кубични фута.
„С размразяването на вечната замръзналост в Арктика съществува риск въздействието на освобождаването на метан, уловен под вечната замръзналост, да доведе до положителни климатични обратни ефекти“, пишат те в проучването.