Водата е от съществено значение за живота, но с 96% от цялата вода на Земята се намира в океаните, по-голямата част от него е почти изцяло неподходяща за пиене от много от видовете, които живеят в него. Но натюрмортът намира начин.
В този откъс от новата книга „Синята машина: Как работи океанът“ (WW Norton & Company, 2023 г.), авторът и океанограф Хелън Черски обяснява гениалния и (поне за нас, хората) емоционален начин, по който кожените костенурки се борят с екстремните солеността на тяхната среда.
Хладната вода край Нова Скотия е мъгливо тюркоазена, осветена от дифузна слънчева светлина отгоре и избледняваща в тъмнина отдолу. Мъглата е съставена от малки фрагменти носещ се органичен живот, поотделно невидими, но колективно прикриващи всеки жител в размито невежество за всичко на повече от 5 метра [16.4 feet] далеч. Океанът е тих, обезпокоен само от случайни разбиващи се вълни на повърхността и много далечното дълбоко бръмчене на корабни двигатели.
Кожеста костенурка излиза от мъглата и бавно се плъзга през яркото нищо. От носа до опашката тя е близо 2 метра [6.6 feet] дълъг, плътен, петнист сив овал с огромни плавници и гърбав нос. Изминала е близо 4000 километра [2,500 miles] от мястото си за размножаване в Карибите и е гладна.
На молекулярно ниво костенурката не е много различна от нас. Средната соленост на тялото й е около една трета от тази на морската вода и бъбреците й на влечуги не могат да произвеждат урина с по-висока концентрация на сол от кръвта й. Тялото й е чист пакет от живот с ниска соленост и клетките й ще се повредят, ако вътрешностите й се доближат до солеността на водата, в която плува. Нейната кожена кожа е крепостта, която предпазва солта.
Свързани: „Цивилизациите на Земята се оформят от това, което прави океанският двигател“, казва океанографът Хелън Черски
От мрака долу идва натрапчив зов: дългият, бавен вик на a гърбат кит. Тези китове се хранят с риба, а тази риба е много по-малко солена от океана. Докато се усвояват, техните въглехидрати и мазнини отделят вода, а самите риби съдържат полезна вода в клетките си. Така че, ако китът е внимателен, изцеждайки морската вода, която идва с всяка хапка риба, преди да я погълне, той може да получи достатъчно вода от храната си, без да приема твърде много допълнителна сол. Все още не знаем със сигурност, но изглежда вероятно китовете да не се нуждаят от пиене. Работата по елиминирането на излишната сол до голяма степен се извършва вместо тях от тяхната рибна плячка, които са експерти в пиенето на морска вода и след това изтласкват солта обратно в околната среда чрез своите хриле, урина и изпражнения.
Този нежен гигант плаче, докато яде.
Хелън Черски
Малко океански гръбначни пият, но всички те са изправени пред предизвикателството да задържат водата вътре и солта навън. Кожестата костенурка е господарят на тази игра. Тюркоазената тъмнина, в която тя плува, е дом на жив бюфет медуза, с което се храни тази костенурка. На всеки две минути тъмен, пулсиращ силует изниква от мъглата, разхвърляна каскада от оранжеви нишки, висящи от безцветен купол. Леко завъртане на плавниците й и костенурката се стоварва върху нещастната маса от желе. Едно щракане и облаче от отломки е всичко, което остава.
Но бюджетът за сол на костенурката току-що претърпя удар. Медузата всъщност е просто малка кофа с океан, маскирана като живот. Състои се от 96% вода, а повечето от останалите 4% са сол, което прави медузите солени като океана. По-малко от 1% от медузите е органичен материал и следователно полезна храна, така че цената на вечерята е, че костенурката трябва да приеме три пъти повече сол от храната във всяка хапка.
Решението е едновременно гениално и (за нас) сърцераздирателно: този нежен гигант плаче, докато яде. Голяма част от главата й е заета от солни жлези, органи, които премахват солта и я изтласкват от слъзните й канали. Кожените сълзи са гъсти и вискозни и почти два пъти по-солени от океана. За да продължи да яде, без да се убива със сол, костенурката трябва да изплаче около 8 литра [2 gallons] от сълзи всеки час. Но това е цената на живота в морска вода. Докато костенурката бавно се движи напред, избледнявайки в тюркоаза, тялото й сортира океана, спестява и спестява хранителни вещества, отхвърля солта и се излива във водата.
Решението е едновременно гениално и (за нас) сърцераздирателно: този нежен гигант плаче, докато яде. Голяма част от главата й е заета от солни жлези, органи, които премахват солта и я изтласкват от слъзните й канали. Кожените сълзи са гъсти и вискозни и почти два пъти по-солени от океана. За да продължи да яде, без да се убива със сол, костенурката трябва да изплаче около 8 литра [2 gallons] от сълзи всеки час. Но това е цената на живота в морска вода. Докато костенурката бавно се движи напред, избледнявайки в тюркоаза, тялото й сортира океана, спестява и спестява хранителните вещества, отхвърля солта и се промива във водата.
