Силно преработените храни често съдържат много мазнини, захар и сол. Те предизвикват бръмчене в мозъка, подобно на това, което се усеща при консумация на алкохол или никотин. Настоящо проучване показва, че един на всеки седем възрастни е пристрастен към висококалоричните закуски – и едно на всеки осем деца.
Рафтовете на супермаркетите са пълни с наркотици: чипс и шоколад, пица и пудинг, сладолед и пилешки хапки. Всички те спадат към групата на силно преработените храни – като общото между тях е, че са съобразени с вкусовите предпочитания: мазно, сладко, солено. Във времена на недостиг предпочитанието към висококалорични храни е полезно – във времена на изобилие това особено благоприятства затлъстяването.
Пристрастен към шоколада?
Проучвания на екип от САЩ, Бразилия и Испания потвърдиха това, което много „шоколадови наркомани“ вече подозираха: много силно преработени храни всъщност могат да бъдат пристрастяващи.
Изследователският екип изследва дела на хората, които са зависими от силно преработени храни. За да направят това, изследователите оцениха 281 проучвания от 36 различни страни. Резултатът: Пристрастяването към силно преработени храни засяга около 14 процента от възрастните и 12 процента от децата.
Неустоим микс: захар плюс мазнини
Въпреки това, не всички силно преработени храни имат потенциал за пристрастяване. Особено важно е високото съдържание на рафинирани въглехидрати и добавени мазнини.
В природата едва ли има храна, която съдържа и двата компонента за „угояване“ – храните са или сладки, като плодовете, или мазни, като скумрията. Шоколадът, от друга страна, съдържа много захар и какаово масло, тоест мазнини. Обратно, солените закуски често съдържат изненадващо количество захар. Тази комбинация е най-добрият ритник за мозъка.
Продължете да ядете въпреки вредните последици
Зависимостта от него се проявява в желание за съответните храни, което трудно може да бъде контролирано. Засегнатите имат проблеми с контролирането на консумацията и дори могат да изпитат симптоми на отнемане като нервност. Ясен предупредителен сигнал е и когато хората не могат да избягват тези храни, въпреки че вече могат да се наблюдават вредни последици – като затлъстяване, мастно чернодробно заболяване или високи нива на кръвната захар.
Това са всички поведения, които Световната здравна организация (СЗО) класифицира като диагностични критерии за пристрастяване – от пристрастяване към алкохол до пристрастяване към кокаин.
Освобождаване на допамин в мозъка
Всъщност храните, богати на мазнини и въглехидрати, имат пряк ефект върху центъра за възнаграждение в мозъка, точно като лекарствата: вкусът на мазнини и захар, но също и на сол, предизвиква освобождаването на допамин там. Такива храни предизвикват реакции, подобни на тези, наблюдавани при пристрастяващи вещества като никотин и алкохол.
„Въз основа на тези поведенчески и биологични паралели, храни, които съдържат високи нива на преработени въглехидрати или добавени мазнини, са силен кандидат за пристрастяващо вещество“, пише изследователският екип.
Ролята на подобрителите на вкуса, емулгаторите & Co.
Авторите предупреждават, че хранителните добавки, като подобрители на вкуса или емулгатори, които подобряват консистенцията – т.е. „усещането в устата“ – също могат да допринесат за потенциала за пристрастяване на силно преработените храни. Малко вероятно е самите те да предизвикат пристрастяване, но биха могли да допринесат за ефекта на пристрастяване.
Скоростта, с която силно преработените храни транспортират въглехидрати и мазнини в червата, също има ефект на пристрастяване. Това е известно и от изследванията за пристрастяване: лекарствата, които бързо се натрупват в мозъка, са особено пристрастяващи. Цигарата има значително по-висок потенциал за пристрастяване от никотиновия пластир, тъй като последният освобождава никотина много по-бавно.
В научните среди обаче все още няма консенсус, че храната наистина може да предизвика пристрастяване. Критиците на хипотезата за пристрастяването посочват, че специфични пристрастяващи съставки, като THC в канабиса, все още не са идентифицирани за храна. Това обаче се отнася и за признати поведенчески пристрастявания като пристрастяване към пазаруване или хазарт.
„Признайте, че определени храни водят до пристрастяване“
Следователно има много какво да се каже за признаването на пристрастяващия потенциал на силно преработените храни. Ръководителят на изследването проф. Ашли Геархард от Университета на Мичиган се застъпва за преоценка: „Като признаем, че някои видове преработени храни имат пристрастяващи свойства, можем да помогнем за подобряване на глобалното здраве“, обяснява психологът.
„Въпреки разпространението на тези храни – те съставляват 58 процента от консумираните калории в Съединените щати – има толкова много неща, които не знаем“, казва съавторът Александра Ди Феличеантонио от Института за биомедицински изследвания на Фралин.
Ето защо има спешна необходимост от изследване на потенциалното въздействие на силно преработените храни върху глобалното здраве.