Репутацията на психотерапевтичните грижи в Германия не е от най-добрите. Многократно са били предупреждавани в миналото за дълго време на чакане. Но поне в извънболничната област самите пациенти изглежда възприемат ситуацията като значително по-добра от официалните данни.
Поне това показва представително проучване на повече от 32 000 души, проведено като част от проучването ES-RiP („Оценка на структурната реформа на ръководната психотерапия“). Първите резултати бяха представени на 28 февруари на Германския конгрес по психосоматична медицина и психотерапия.
2200 респонденти, които са се свързали с психотерапевтична практика между 2012 и 2020 г., са до голяма степен доволни от предложението.
Повечето хора намират времето за изчакване за разумно
91,7 процента от тях казаха, че са имали първоначална консултация в рамките на три месеца и също така са започнали редовни срещи през този период. Две трети от засегнатите смятат това време за изчакване за кратко или подходящо.
Само 8,3 процента не са имали първоначален контакт през това време. „При един на всеки пет от тези 8,3 процента проблемите са разрешени спонтанно“, съобщава ръководителят на изследването проф. Йоханес Крузе, директор на Клиниката по психосоматична медицина и психотерапия в Университетската болница в Гисен и Марбург.
Индексът на грижите също изглежда подкрепя това: всяка година в Германия 2,1 милиона души се свързват с един от повече от 39 000 утвърдени медицински и психологически психотерапевти. Това означава, че на всеки от тях има средно около 53 пациенти.
Гъстотата на терапевтите обаче варира в региона, но също така в града и в страната: „По-трудно е да се намери място за терапия в страната“, потвърждава Крузе на въпроса на NetDoktor.
Защо данните на здравноосигурителните компании показват различна картина?
По данни на Barmer Replacement Fund обаче времето за изчакване трябва да бъде значително по-дълго, а именно средно 112 дни, съобщава Kruse. Средно това също означава, че много пациенти трябва да чакат значително повече от тези три месеца и половина.
Времето на чакане за психично болни хора не е маловажен въпрос: те не само удължават страданието, но и го влошават. Много хора са неработоспособни с всички произтичащи от това последствия. Преди всичко късното започване на терапия увеличава риска заболяванията да се влошат, да станат по-тежки и в крайна сметка да станат по-трудни за лечение.
Шест дати преди реалния старт
И така, как се получават различните числа? Основна причина може да бъде, че пациентите обикновено вече са имали контакт с психотерапевта в рамките на 14 седмици между първата консултация в практиката и действителното начало на терапията.
През това време вече се провеждат средно шест срещи. „Например, след първоначалната консултация се прави биографична анамнеза, за да се подготви за терапия и може би следват няколко сесии за остра терапия“, обяснява експертът от Германското дружество за психосоматична медицина и медицинска психотерапия. „Пациентите имат чувството, че нещо се случва.
87 процента от анкетираните са много доволни от резултата
87 процента от анкетираните са много доволни от резултатите от психотерапията. „89 процента съобщават, че се чувстват много или малко по-добре след лечението“, казва Крус.
Изследователите виждат нужда от действие, особено за хора с хронични физически заболявания, които също страдат от психично разстройство. „Те твърде рядко получават психотерапевтично лечение“, обяснява Крус.
Децата и младежите чакат по-дълго
Проучването обаче не е взело предвид положението на особено уязвима група: деца и младежи. За тях обаче ситуацията с доставките е особено напрегната. Според Германската асоциация на психотерапевтите времето за изчакване на децата и младите хора да започнат психотерапия се е увеличило почти двойно от началото на пандемията – до около 25 седмици.
Първоначалният страх от училище бързо се превръща в пълна депресия с тъга, апатичност и отдръпване от социалния живот. Последващите щети са особено големи по време на личностно развитие.
Последици от пандемията
Коронапандемията в частност значително влоши ситуацията. Защото децата и младите хора пострадаха особено тежко от блокирането: затворени училища и детски заведения, почти никакъв контакт с връстниците си, подчертаха родители. Според Централния институт за законово здравно осигуряване броят на депресивните разстройства сред младите хора се е увеличил с общо 27 процента от 2019 г. до 2021 г. Диагнозата анорексия се поставя 79% по-често при млади момичета.
Последици за цял живот
„Нелекуваните психични заболявания могат да доведат до дългосрочни и трайни увреждания в емоционалното, социалното и академичното развитие на децата“, предупреждава Германската асоциация на психотерапевтите. Отсъствията от училище поради болест или емоционални причини намаляват шанса за получаване на диплома и по този начин за по-късни възможности за професионално и социално развитие. Психолозите предупреждават, че всеки, който е психично болен в детството или юношеството, също е изложен на по-голям риск от развитие на психични заболявания в зряла възраст.