Някои региони на Съединените щати имат повече хора с Паркинсонова болест, отколкото където и да е другаде. Прави впечатление, че качеството на въздуха там е особено лошо.
При хората с Паркинсон клетките в мозъка, които произвеждат невротрансмитера допамин, умират. Все още не е ясно какво задвижва този процес. Проучване в САЩ показва, че финият прах може да играе решаваща роля.
Съответно хората, които живеят в региони с умерено замърсяване на въздуха, имат 56 процента по-висок риск от болестта на Паркинсон, отколкото хората в региони с особено ниско замърсяване на въздуха.
Финият прах причинява възпаление в мозъка
Преди известно време изследователите забелязаха, че праховите частици могат да преодолеят кръвно-мозъчната бариера, която трябва да предпазва мисловния орган от увреждане. „Предишни проучвания показват, че праховите частици причиняват възпаление в мозъка“, казва ръководителят на изследването Британи Кжизановски от Неврологичния институт Бароу във Финикс, Аризона.
Този механизъм отдавна се счита за възможен двигател на болестта на Паркинсон, но все още не е доказан. „Използвайки най-съвременните техники за пространствен анализ, успяхме да потвърдим за първи път силна национална връзка между появата на болестта на Паркинсон и праховите частици в САЩ“, казва ученият.
Не всеки фин прах е еднакъв
Проучването също така показва, че връзката между замърсяването на въздуха и болестта на Паркинсон варира в зависимост от региона. Дори при еднакво ниво на замърсяване с фин прах рискът от заболяване варира.
Изследователят подозира, че това е свързано с регионалните различия в състава на праховите частици. „В някои области праховите частици може да съдържат повече токсични компоненти, отколкото в други“, каза Кжижановски.
Тежки метали и горивни частици
Гореща точка за болестта на Паркинсон е например долината на река Мисисипи-Охайо, където пътната мрежа е особено гъста, както и така нареченият „ръждив пояс“ на САЩ, който характеризира част от региона с високата си промишлена плътност.
„Това означава, че замърсяването на въздуха в тази област може да съдържа повече частици от изгаряне от трафика и тежки метали от промишлеността“, каза Кжижановски. Те биха били свързани от медицината с клетъчната смърт в substantia nigra – частта от мозъка, която участва в болестта на Паркинсон.
Последващите проучвания сега трябва да покажат кои компоненти на финия прах особено насърчават развитието на болестта на Паркинсон.
За целите на проучването изследователите са оценили набори от медицински данни от почти 22 милиона души на възраст между 66 и 90 години. Те идентифицираха около 90 000 души, страдащи от болестта на Паркинсон, които разпределиха в различни части на страната.
Екипът изчисли и средните годишни концентрации на фин прах в съответните региони. Това направи възможно да се изчисли връзката между излагането на човек на прахови частици и по-късния риск от развитие на болестта на Паркинсон.
Изследователите също така вземат предвид рискови фактори като възраст, пол, раса, тютюнопушене и използване на медицински грижи.
Когато става дума за болестта на Паркинсон, не мислете само за пестицидите!
„Въпреки че от години са правени опити да се идентифицират рисковите фактори за околната среда за болестта на Паркинсон, повечето усилия са насочени към излагането на пестициди“, казва Кжижановски. „Това проучване предполага, че трябва да разгледаме и замърсяването на въздуха като фактор, допринасящ за развитието на болестта на Паркинсон.“
Базираните на населението географски изследвания имат потенциала да осигурят важна представа за ролята на токсините от околната среда в развитието и прогресията на болестта на Паркинсон. „Същите методи могат да допринесат и за изследването на други неврологични заболявания“, казва Кжижановски.
Изследователският екип се надява, че данните от това ново проучване ще помогнат за прилагането на по-строги политики, които намаляват замърсяването на въздуха, като по този начин намаляват риска от болестта на Паркинсон и други свързани заболявания.