Забравили сте къде сте оставили ключовете? Влезли сте в стаята и вече не помните защо? Чувството е познато на всички ни. В епохата на цифрова свръхстимулация, когато сме непрекъснато облъчвани с нова информация от смартфони, компютри и телевизори, паметта ни е подложена на сериозно изпитание.
Според д-р Чаран Ранганат, невроучен и професор в Калифорнийския университет в Дейвис, средностатистическият човек е изложен на около 34 гигабайта информация дневно – еквивалент на над 11 часа съдържание. Вместо да запомня всичко, мозъкът ни е програмиран да забравя.
Но това не е лоша новина.
Не помнете повече – помнете по-добре
Д-р Ранганат споделя, че ключът към по-добрата памет не е в опита да запомним всичко, а в това да запомним по-ефективно. Или както казва той: „Не се опитвайте да запомните повече, запомнете по-добре.“
Мозъкът ни работи икономично – той филтрира информацията и се фокусира върху важните неща. А когато вниманието ни е насочено към грешното място в грешния момент, естествено пропускаме важни детайли.
„Chunking“: групирайте, за да запомните
Един от най-ефективните трикове за подобряване на паметта е така нареченият “chunking” – групиране на множество елементи в един по-смислен блок. Например, не помним всяка буква от азбуката поотделно – възприемаме я като цялостна структура. По същия начин запомняме телефонни номера, абревиатури и дори поетапни рецепти.
Този подход се използва дори от състезатели по памет, които могат да запомнят десетки цифри или цели тестета карти, като ги превръщат в образи и истории.
5 стратегии за по-добра памет, събрани в акронима MEDIC
Д-р Ранганат предлага лесен за запомняне подход с пет стъпки, които помагат да съхраним важните спомени и да подобрим паметта. Нужна е само една дума – MEDIC.
M – М като „Значение“ (Meaning)
Свържете новата информация с нещо, което вече има значение за вас.
Пример: Ако обичате гръцката митология, можете да свържете името „Чаран“ (Charan) с „Харон“ – лодкарят, който пренася душите през реката Стикс. Колкото по-жив е образът, толкова по-лесно ще го запомните.
E – Е като „Грешка“ (Error)
Тествайте се и не се страхувайте от грешки.
Когато се опитате да познаете значението на нова дума и след това проверите верния отговор, мозъкът ви създава по-здрави асоциации. Пробата и грешката е мощен инструмент за учене.
D – Д като „Детайл и Отличителност“ (Distinctiveness)
Изпъкнете в тълпата от спомени.
Ако искате да запомните къде сте оставили ключовете си, обърнете внимание на уникален елемент – звук, мирис, визуален знак. Такива детайли правят спомените по-забележими и лесни за извличане.
I – И като „Интензивност и Важност“ (Importance)
Мозъкът задържа това, което е емоционално значимо.
Страхът, изненадата, възнаграждението – всички те активират мозъчни химикали като допамин и норадреналин, които засилват ученето. Дори любопитството действа като естествен усилвател на паметта.
Затова: преди да започнете да учите, събудете интереса си към темата.
C – К като „Контекст“ (Context)
Използвайте сетивата си, за да се върнете назад във времето.
Мозъкът ни свързва спомените със сетивни и емоционални преживявания. Миризма, песен или място може мигновено да отключи верига от спомени. Представете си мястото, времето, как сте се чувствали – така паметта се активира по-цялостно.
Паметта не е съвършена – и това е напълно нормално
Човешкият мозък не е машина за съхранение на информация, а адаптивен орган, който селектира, филтрира и осмисля. В свят, в който информацията е в изобилие, умението да помним ефективно е по-важно от всякога.
Не се стремете да запомните всичко – запомнете важното. И не забравяйте: вниманието е ключът към всичко.
Редактор Ина Димитрова