Масивната скала, намираща се в Саудитска Арабия, е разделена на две с изключителна прецизност и има любопитни символи, изобразени на повърхността й, освен това двата разделени камъка успяват да останат изправени, перфектно балансирани, в продължение на векове. Тази невероятна древна каменна структура привлича хиляди туристи всяка година, които идват в Ал-Наслаа, за да наблюдават нейното съвършенство и баланс и излагат няколко теории, опитващи се да обяснят произхода й.
Мегалитът е открит от Чарлз Хувер през 1883 г.; и оттогава е обект на дебат сред експертите, които споделят очарователни мнения относно произхода му. Скалата е в перфектен баланс, поддържана от две основи и всичко показва, че в даден момент може да е била обработвана с изключително прецизни инструменти – изпреварили времето си. Последните археологически открития показват, че районът, където се намира скалата, е бил населен от бронзовата епоха, която датира от 3000 г. пр. н. е. до 1200 г. пр. н. е.
През 2010 г. саудитската комисия по туризъм и национално наследство обяви откриването на друга скала близо до Тайма с йероглифен надпис на фараона Рамзес III. Въз основа на това откритие изследователите предположиха, че Тайма може да е била част от важен сухопътен маршрут между брега на Червено море и долината на Нил.
Някои изследователи предлагат естествени обяснения за мистериозния разрез. Едно от най-приетите е, че подът би се разместил малко под една от двете опори и скалата щеше да се счупи. Друга хипотеза е, че може да е от вулканична дига или от някакъв по-слаб минерал, който се е втвърдил.
Други смятат, че това може да е стара пукнатина под налягане, която е била натисната срещу другата, или че може да е стара разломна линия, тъй като движението на разлома обикновено създава отслабена скална зона, която ерозира сравнително по-лесно от околната скала.
Но това, разбира се, са само няколко от многото интригуващи теории. Сигурното е, че тази изключително прецизна резба, разделяща двата камъка, винаги е предизвиквала повече въпроси, отколкото отговори.
Според докладите най-старото споменаване на града-оазис се появява като „Тиамат“ в асирийски надписи, датиращи от 8 век пр. н. е., когато оазисът се превръща в проспериращ град, богат на водни кладенци и красиви сгради.
Археолозите са открили и клинописни надписи, вероятно датиращи от 6 век пр. н. е. в града-оазис. Интересно е, че по това време вавилонският цар Набонид се оттегля в Тайма за поклонение и търсене на пророчества, поверявайки управлението на Вавилон на своя син, Валтасар.
Регионът също е богат на история, споменат е няколко пъти в Стария завет под библейското име Тема, един от синовете на Исмаил.